Раждаемостта в България: от отскока през 2014 г. до нов минимум

През 2025 г. в България са родени 50 241 деца – с 6,0% по-малко от 2024 г. и най-малко от 1960 г. насам, откогато Евростат има данни. Малкият отскок на ражданията през 2014 г. се оказа краткотраен: оттогава броят им намалява почти всяка година.

Какво показват данните

Две дъна и един връх. През 1990 г. живородените са 105 180. До 1997 г. броят им пада до 64 125, тогава първото дъно. След това ражданията растат в продължение на дванайсет години и през 2009 г. стигат 80 956. От 2010 г. отново намаляват. През 2013 г. са 66 578, а през 2014 г. стават 67 585, с 1 007 повече. Тогава изглеждаше, че раждаемостта се е отблъснала от дъното. Но през 2015 г. спадът продължава и до 2025 г. ражданията растат само още веднъж, през 2023 г., и то с 601 деца.

Коефициентът на раждаемост, броят на живородените на 1000 души от населението, е 7,8‰ през 2025 г. по данни на НСИ. През 1990 г. е бил 12,1‰, а през 2014 г. – 9,6‰.

Повече деца на жена, но по-малко раждания. Броят на ражданията и плодовитостта не се движат заедно. Тоталният коефициент на плодовитост показва колко деца би родила средно една жена при днешната честота на ражданията по възрасти. През 1997 г. той е 1,09 – най-ниската стойност за България. До 2023 г. се покачва до 1,81, при средно 1,38 за ЕС. През 2024 г. коефициентът пада до 1,72, а през 2025 г. до 1,63 по данни на НСИ. Средното за ЕС през 2024 г. е 1,34.

Как тогава ражданията намаляват, докато плодовитостта до 2023 г. расте? Отговорът е в броя на жените в най-активната възраст за раждане. Поколенията, родени през 90-те години, са малки, а част от младите хора живеят в чужбина. Затова дори при повече деца на една жена общият брой новородени не расте. Спадът на коефициента след 2023 г. показва, че вече намалява и самата плодовитост, не само броят на майките.

Големи разлики между областите и между града и селото. През 2025 г. тоталният коефициент на плодовитост в селата е 1,90, а в градовете 1,54 (НСИ). Най-висок е в областите Сливен (2,43) и Ямбол (2,27), единствените две области над нивото на заместване на поколенията. Най-нисък е в Кърджали (1,24), Смолян (1,41), Русе (1,42) и София (столица) (1,44). В столицата, където живеят най-много жени в детеродна възраст, една жена ражда средно по-малко деца, отколкото в почти всяка друга област.

Нивото, при което едно поколение заменя предишното без миграция, е около 2,1 деца на жена. В България коефициентът е под 2,1 от 1980 г. насам (2,05 през 1980 г. по реда на Евростат).

Шест от десет деца се раждат извън брак. През 2025 г. 30 847 от 50 241 деца, или 61,4%, са родени от майки, които не са сключили брак. Делът е малко под рекорда от 2024 г. (61,9%). През 2010 г. е бил 54,1%, а през 2013 г. минава 59%. От тогава се колебае между 58 и 60% до скока през 2024 г. За сравнение, в ЕС средно 41,1% от децата се раждат извън брак (Евростат, 2024 г.).

Статистиката на ражданията отчита само семейното положение на майката в момента на раждането. Тя не показва дали родителите живеят заедно, нито дали ще сключат брак по-късно, затова „извънбрачно“ не означава „без баща в семейството“.

Методология

Броят на живородените и коефициентът на раждаемост са от демографската статистика на НСИ, която се основава на регистрацията на ражданията. Евростат публикува същите данни за България, като за 2025 г. стойностите на двете институции съвпадат (50 241 живородени). В графиката с броя на ражданията използваме реда на Евростат, защото започва по-рано. Делът на извънбрачните раждания е изчислен от Инфограф от таблиците на НСИ за брачните и извънбрачните живородени.

Тоталният коефициент на плодовитост е сбор от възрастовите коефициенти на плодовитост на жените от 15 до 49 години. За 2001–2024 г. графиката показва стойностите на Евростат за България и ЕС-27, а за 2025 г. в текста е стойността на НСИ, защото Евростат още не е публикувал 2025 г. за ЕС.

Данните за населението след 2021 г. са съобразени с Преброяване 2021, а коефициентите за по-ранни години са по тогавашните оценки на населението. Затова дребни разлики между стари и нови публикации за едни и същи години са нормални. За естествения прираст и външната миграция виж съответните термини в речника.