Няколко бележки за раждаемостта: в България майките раждат по-рано, отколкото където и да е в ЕС

През 2024 г. българките раждат първото си дете средно на 26,9 години – най-рано в Европейския съюз, където средната възраст е 29,9 години. Жените под 25 години дават почти една трета от плодовитостта в България и малко над една осма в ЕС. Затова, въпреки че ражданията намаляват, тоталният коефициент на плодовитост на България (1,72) е най-високият в ЕС.

Какво показват данните

Друг профил на майчинството. В България най-много раждат жените на 25–29 години: 100,0 живородени на 1000 жени от тази възраст през 2024 г. В ЕС-27 върхът е при 30–34 години (92,1 на 1000). На 20–24 години българките раждат 72,2 деца на 1000, или 2,4 пъти по-често от средното за ЕС (29,8). След 30-ата година картината се обръща: при 30–34 и 35–39 години коефициентите в България (80,7 и 39,6) са по-ниски от европейските (92,1 и 53,9).

Три пъти по-голям дял на младите майки. Ако се съберат петгодишните коефициенти, жените под 25 години дават 31,9% от плодовитостта в България и 13,5% в ЕС. Жените на 30 и повече години – 38,7% у нас и 59,9% в ЕС. Изчисленията са наши, от данните на Евростат.

Ражданията при тийнейджърките. На 1000 момичета на 15–19 години в България през 2024 г. се падат 36,3 живородени, почти шест пъти повече от средното за ЕС (6,2). Това е най-високият коефициент сред 26-те държави от ЕС с данни за 2024 г., пред Румъния (24,4) и Словакия (24,0). Най-нисък е в Дания (1,1). През 2024 г. 5603 деца са родени от майки на 15–19 години и 216 от момичета под 15 години. Заедно те са 10,9% от всички 53 428 живородени, при 9,5% през 2015 г. Коефициентът при 15–19-годишните е намалял (от 40,8 на 1000 през 2015 г.), но ражданията в другите възрасти падат още по-бързо, затова делът расте. По данни на НСИ децата, родени от майки под 18 години, са 2817 през 2024 г. и 2636 през 2025 г.

Майките остаряват, но бавно

С 3,4 години за четвърт век. През 2000 г. българката ражда първото си дете средно на 23,5 години, през 2015 г. – на 26,0, а през 2024 г. – на 26,9. От 2013 г., откогато има сравнима стойност за ЕС, възрастта в България расте с 1,2 години, а в ЕС – с 1,1 години. Разликата остава около три години. НСИ дава за 2025 г. 27,5 години при първото дете, но по свое изчисление, което не е пряко сравнимо с реда на Евростат. След България най-ниска е възрастта в Румъния (27,2) и Словакия (27,4), най-висока – в Италия (31,9) и Люксембург (31,6).

При всички деца. Средната възраст на майката при раждане, независимо кое поред е детето, е 28,2 години в България и 31,3 години в ЕС през 2024 г. Медианата – възрастта, под която са половината майки – е 29,2 и 31,9 години.

Възрастта и коефициентът. През 2015 г. жените под 25 години дават 35,5% от плодовитостта в България, а тези на 30 и повече – 34,6%. През 2024 г. делът на по-възрастните е по-голям (38,7%). Коефициентите след 30 години растат: при 30–34 години от 73,5 на 80,7 на 1000, при 35–39 години – от 32,0 на 39,6. Това е част от причината тоталният коефициент да се качи от 1,64 през 2015 г. до 1,81 през 2023 г.: жени, които са отлагали раждане, раждат по-късно. По данни на НСИ за 2025 г. той пада до 1,63.

Кое поред е детето

Третото дете не намалява. През 2024 г. в България са родени 26 169 първи деца, с 21,7% по-малко от 2015 г. (33 425). Вторите деца са 19 534, с 19,2% по-малко (24 185). Третите са 4992, почти колкото през 2015 г. (4960). Четвъртите и следващите са 2500 при 3131.

В сравнение с ЕС. Първите деца са 49,2% от ражданията в България и 46,6% в ЕС, вторите – 36,7% и 35,1%. Третите деца са по-рядко срещани у нас: 9,4% при 12,1% в ЕС. Делът на четвъртите и следващите е 4,7% в България и 6,2% в ЕС. С други думи, по-високата плодовитост в България идва главно от ранното майчинство, а не от много деца в едно семейство.

Броят на ражданията от 1990 г. насам, плодовитостта по области и извънбрачните раждания са в анализа „Раждаемостта в България“, а дългият ред за ражданията и смъртността – в „Демографията през 2015 г. и 60 години назад“.

Какво не показват данните

Не са решения на конкретни жени. Тоталният коефициент показва колко деца би родила една жена, ако през живота си има днешните възрастови коефициенти. Когато жените отлагат ражданията, коефициентът временно пада, а когато ги наваксат – расте, без окончателният брой деца на едно поколение да се променя толкова.

Не са причини. Данните не показват защо в България се ражда по-рано: в тях няма образование, доход или местоживеене на майката. Високият коефициент при тийнейджърките е средна стойност за страната и не казва нищо за отделни общности.

Знаменателят. Коефициентите са на 1000 жени от възрастта, които живеят в страната. Ако броят на жените е надценен или подценен (например заради неотчетена емиграция), коефициентите се изместват. НСИ ревизира населението за 2012–2021 г. след Преброяване 2021, а Евростат използва ревизираните данни.

Методология

Възрастовите коефициенти на плодовитост са от Евростат (demo_frate, петгодишни групи, възраст в навършени години), а средната и медианната възраст на майката, делът на децата по поредност и тоталният коефициент – от demo_find. Броят на живородените по поредност е от demo_fordagec, по възраст на майката – от demo_fagec. Данните за ЕС-27 са за 2024 г., най-новата година с всички държави; за 2025 г. в текста е стойността на НСИ. Коефициентите са превърнати в промили (на 1000 жени). Дяловете на възрастовите групи в плодовитостта са изчислени от Инфограф от сбора на петгодишните коефициенти. Сборът, умножен по пет (1,70), е близо до тоталния коефициент на Евростат (1,72), който се изчислява по едногодишни възрасти.