Демографията от 2015 до 2025 г. и 65 години назад: ражданията са с 64% по-малко от 1960 г.

През 1960 г. в България се раждат 140 082 деца и умират 63 665 души. През 2025 г. родените са 50 241, с 64,1% по-малко, а починалите – 99 479, с 56,3% повече. Шест десетилетия по-късно на всяко родено дете се падат двама починали. Последните десет години не обърнаха тази посока: в сравнение с 2015 г. ражданията са с 23,8% по-малко.

Какво показват данните

Три десетилетия на прираст. От 1960 до 1989 г. родените всяка година са повече от починалите. Естественият прираст е 76 417 души през 1960 г. и 5387 през 1989 г., а за тридесетте години общо – плюс 1 348 655. Ражданията имат втори връх в средата на 70-те: 149 196 през 1974 г. – най-много за целия ред. Още тогава смъртността расте: от 62 562 починали през 1961 г. (най-малко за реда) до 106 902 през 1989 г.

Обратът през 1990 г. През 1990 г. за първи път починалите (108 608) са повече от родените (105 180). Оттогава всяка година естественият прираст е отрицателен. Сборът за 1990–2025 г. е минус 1 503 175 души и надхвърля целия прираст от 1960–1989 г.

Коефициентите. През 1960 г. на 1000 жители се падат 17,8 живородени и 8,1 починали. През 2025 г. коефициентът на раждаемост е 7,8‰, а коефициентът на смъртност – 15,5‰, по данни на НСИ и Евростат. Раждаемостта е спаднала повече от два пъти, смъртността почти се е удвоила, а естественият прираст е минус 7,7‰ при плюс 9,7‰ през 1960 г.

2015 и 2025 г.: какво се промени за десет години

По-малко раждания, по-малко починали. Живородените са 65 950 през 2015 г. и 50 241 през 2025 г. Починалите намаляват от 110 117 на 99 479 (−9,7%), след като през 2021 г. стигат 148 995 – най-високото число от 1960 г. насам. Естественият спад е по-голям през 2025 г. (минус 49 238), отколкото през 2015 г. (минус 44 167), защото ражданията падат по-бързо от смъртността.

Миграцията сменя знака. През 2015 г. нетната миграция (с корекциите на Евростат) е минус 46 764, а през 2025 г. – плюс 35 085. За десетте години 2016–2025 сборът ѝ е плюс 24 293, а естественият прираст – минус 539 845: родени са 587 900 деца, починали са 1 127 745 души. Почти целият спад на населението за десетилетието идва от превеса на смъртността.

Население и възраст. Към 1 януари 2016 г. в България живеят 6 938 759 души по ревизираните данни, а към 31 декември 2025 г. – 6 423 207, с 515 552 (7,4%) по-малко. Медианната възраст се покачва от 44,6 години на 1 януари 2016 г. до 47,3 години на 1 януари 2025 г., а делът на хората на 65 и повече години – от 21,1% на 24,0%. Колко се променя продължителността на живота, показва анализът „Продължителност на живота“.

Как се сравнява България

Най-ниският естествен прираст в ЕС. През 2025 г. България и Латвия са с минус 7,7‰, следват Литва (−6,9‰) и Румъния (−5,5‰). Средното за ЕС-27 е минус 3,0‰ по оценка на Евростат. Само шест държави имат повече родени, отколкото починали – начело с Ирландия (+3,4‰) и Люксембург (+3,0‰).

Причината е смъртността. Раждаемостта в България през 2025 г. (7,8‰) е почти колкото средната за ЕС (7,7‰). Разликата е в смъртността: 15,5‰ при 10,7‰. През 2024 г. България е с най-високия коефициент на смъртност в ЕС (15,6‰), пред Латвия (14,3‰). През 2015 г. естественият прираст на България (−6,3‰) също е най-ниският в ЕС, но средното за съюза е −0,7‰ – оттогава останалите държави се приближават към България, а не обратно.

Как се движи броят на жителите от първото преброяване след войната, е в анализа „Населението на България 1946–2025“. Възрастта на майките и плодовитостта по възраст са в „Няколко бележки за раждаемостта“, а детската смъртност и абортите – в „Раждаемост, смъртност и аборти от 1985 г.“.

Какво не показват данните

Повече починали не значи по-лошо здраве. Коефициентът на смъртност зависи силно от възрастта на населението. По-старото население има повече починали на 1000 души и при еднаква продължителност на живота. За сравнение на здравето между държави са по-подходящи стандартизираните показатели и продължителността на живота.

Ревизията на населението. След Преброяване 2021 НСИ ревизира населението за 2012–2021 г. и Евростат публикува ревизираните стойности. Коефициентите за 2015 г. в тази статия са изчислени с ревизираното население, затова може да се различават от публикуваните през 2016 г. Ревизията е на оценката за населението; родените и починалите идват от регистрацията на събитията.

Миграцията е остатък. Нетната миграция с корекциите е разликата между общата промяна на населението и естествения прираст. В нея влизат и статистическите корекции, затова тя не е точен брой на заселилите се и изселилите се.

Методология

Броят на живородените и починалите, естественият прираст, общите коефициенти (‰, промили), нетната миграция с корекциите (CNMIGRAT) и населението към 1 януари са от таблицата demo_gind на Евростат, която за България започва от 1960 г. и съвпада с окончателните данни на НСИ за 2025 г. (50 241 живородени, 99 479 починали, 7,8‰ и 15,5‰). Медианната възраст и делът на 65 и повече годишните са от demo_pjanind. Процентните изменения и сборовете за 1960–1989, 1990–2025 и 2016–2025 г. са изчислени от Инфограф. Сравнението с ЕС е по коефициента на естествения прираст (NATGROWRT) за 2025 г.; за осем държави и за ЕС-27 стойностите са предварителни. За механичния прираст на областите виж речника.