Естественият прираст е разликата между броя на живородените и броя на починалите за дадена година. Когато ражданията са повече, прирастът е положителен и населението расте „от само себе си“. Когато смъртните случаи са повече, прирастът е отрицателен.
Коефициентът на естествен прираст отнася тази разлика към средногодишното население и се изразява в промили, т.е. на 1000 души. Той е равен на разликата между коефициента на раждаемост и коефициента на смъртност.
Как се изчислява
Коефициентът = (живородени − починали) / средногодишно население × 1000.
Данните идват от регистрацията на ражданията и смъртните случаи. НСИ ги публикува ежегодно, а Евростат ги събира в таблицата demo_gind (показател NATGROWRT, „crude rate of natural change of population“). Естественият прираст е едната от двете съставки на промяната в населението; другата е миграцията, която се отчита чрез механичния прираст.
България и ЕС
Коефициент на естествен прираст
живородени минус починали на 1000 души, България и ЕС
Данните в таблица
| Година | България (‰) | ЕС (27) (‰) |
|---|---|---|
| 2005 | −5,5 | 0,4 |
| 2006 | −5,2 | 0,7 |
| 2007 | −5,0 | 0,6 |
| 2008 | −4,4 | 0,8 |
| 2009 | −3,6 | 0,6 |
| 2010 | −4,7 | 0,6 |
| 2011 | −5,1 | 0,3 |
| 2012 | −5,5 | −0,1 |
| 2013 | −5,3 | −0,3 |
| 2014 | −5,8 | 0,0 |
| 2015 | −6,3 | −0,7 |
| 2016 | −6,2 | −0,4 |
| 2017 | −6,7 | −0,7 |
| 2018 | −6,9 | −1,0 |
| 2019 | −7,0 | −1,1 |
| 2020 | −10,0 | −2,5 |
| 2021 | −13,9 | −2,7 |
| 2022 | −9,6 | −2,9 |
| 2023 | −6,8 | −2,6 |
| 2024 | −7,3 | −2,8 |
| 2025 | −7,7 | −3,0 |
През 2025 г. в България са родени живи 50 241 деца, а са починали 99 479 души. Разликата е −49 238, а коефициентът на естествен прираст е −7,7‰. Средно за ЕС стойността е −3,0‰.
Отрицателният прираст в България не е ново явление: по данни на НСИ той е отрицателен всяка година след 1990 г. Най-дълбоката стойност в последните двадесет години е −13,9‰ през 2021 г., втората година на пандемията от COVID-19, когато починалите достигат 148 995. ЕС като цяло също е с отрицателен естествен прираст от 2012 г. насам (през 2014 г. коефициентът е около нулата), но през 2025 г. той е около два и половина пъти по-слаб от българския.
Различията между областите са големи. През 2025 г. всички области са с отрицателен прираст; най-слабо е намалението в София (столица), −2,2‰, и в Сливен, −3,9‰, а най-силно във Видин, −17,9‰, Кюстендил, −14,8‰, и Габрово, −14,7‰.
Естествен прираст и промяна на населението
Двете се бъркат често. През 2025 г. естественият прираст е почти −50 хиляди, но населението на България намалява само с 14 153 души. Разликата се дължи на миграцията: нетната външна миграция е положителна, +5,4‰ по данни на НСИ. Затова за пълната картина трябва да се гледат и трите числа: раждания, смъртни случаи и миграция.
Отрицателният естествен прираст също не означава непременно ниска плодовитост. България има по-висок тотален коефициент на плодовитост от средния за ЕС, но високата смъртност (15,5‰ през 2025 г. при 10,7‰ средно за ЕС) и застаряването на населението, в което 24,3% са на 65 и повече години, водят до много повече смъртни случаи от раждания.
Вижте също: медианна възраст, външна миграция, демографска прогноза, коефициент на демографско заместване.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.