Инфограф числата зад новините, с източник и метод
Речник

Коефициент на Джини – как се изчислява и къде е България в ЕС

Коефициент на Джини – какво измерва, как се изчислява от доходите на домакинствата и къде е България: 37,7 при 29,2 средно за ЕС през 2025 г.

От Редакция на Инфограф Публикувано: 6 мин. четене

Коефициент на Джини 37,7 пункта е стойността за България през 2025 г. по данни на Евростат – най-високата сред 27-те държави членки, при средно 29,2 за ЕС срещу 29,4 година по-рано (Economic.bg, Lider.bg). Скалата върви от 0, когато всички имат равен доход, до 100, когато целият доход е у един човек, така че по-високото число означава по-голяма разлика между богати и бедни.

Държава Джини 2025 Разлика спрямо ЕС, пункта
България 37,7 +8,5
Латвия 35,6 +6,4
Литва 35,5 +6,3
ЕС (средно) 29,2 0
Полша 24,9 −4,3
Чехия 24,0 −5,2
Белгия 23,4 −5,8
Словакия 23,0 −6,2
Източник: Евростат за 2025 г., по публикации на Economic.bg и Lider.bg; последната колона е по наша сметка (Economic.bg, Lider.bg).

Какво измерва коефициентът на Джини и как се чете скалата

Показателят носи името на италианския статистик Корадо Джини (Коснос). Коефициентът е число между 0 и 1, а индексът е същото число, записано в проценти: 0,38 дава индекс 38. По наша сметка 37,7 пункта съответстват на коефициент 0,377.

Една от публикациите ползва условна скала: под 25 е ниско неравенство, 25–30 е умерено, 30–35 е осезаемо, над 35 е високо (Наясно). Това е начин за четене на автора, а не официален праг. По нея България, Латвия и Литва са над 35, докато в долния край на таблицата стоят Словакия и Белгия с по-малко от 24 (Economic.bg, Lider.bg).

Как се изчислява Джини чрез кривата на Лоренц

Домакинствата се подреждат от най-бедните към най-богатите. По хоризонталната ос се отбелязва натрупаният дял от населението, по вертикалната – натрупаният дял от общия доход (Коснос, Наясно). При пълно равенство 20% от хората държат 20% от дохода и кривата е права диагонал.

Реалната крива на Лоренц „увисва“ под диагонала, защото долните 20% получават по-малко от петата част от дохода (Наясно). Коефициентът е площта между диагонала и кривата, разделена на цялата площ под диагонала. Ако целият доход принадлежи на един човек, кривата следва абсцисата и накрая скача нагоре, а коефициентът е 1,00 (Коснос).

Резултатът зависи и от стъпката, с която се строи кривата: стъпки от 5% и от 10% дават различни стойности (Коснос).

Чии доходи се броят – еквивалентен разполагаем доход

Евростат смята коефициента върху еквивалентния разполагаем доход. Това е доходът на домакинството след данъци и социални трансфери, коригиран според броя и възрастта на членовете му (Наясно). Затова един и същ коефициент изглежда различно преди и след преразпределението.

Следствие, което извеждаме сами: стойностите по доход не са сравними с неравенството само по заплати или само по брутни доходи (Наясно). Не са сравними и резултатите за отделни хора и за семейства, защото коефициентът дава различни стойности според единицата на наблюдение (Коснос).

Данните идват от изследване на домакинствата. В публикацията на НСИ показателят е в раздела „Социално включване и условия на живот“, подраздел „Разпределение на доходите“ (Национален статистически институт). Анкетните проучвания често подценяват най-високите доходи (Наясно).

България спрямо ЕС – 8,5 пункта над средното

Разликата между 37,7 и 29,2 е 8,5 пункта, или 29,1% над средното за ЕС – пресметнато по данни на Евростат (Economic.bg, Lider.bg). До Латвия е 2,1 пункта, а до Словакия, която има най-ниската стойност (23,0), е 14,7 пункта по наша сметка. Средното за ЕС е спаднало с 0,2 пункта за година.

Lider.bg изброява какво може да стои зад неравенството: типът семейство, образованието, безработицата, ниското заплащане, инвалидността, социалното осигуряване, жилищната и данъчната политика (Lider.bg). Безработицата у нас през 2025 г. е по-ниска от средната за ЕС от 6,0% при хората на 15–74 години. Нискоквалифицираните имат безработица 12%, а хората със средно образование 3%.

Изводът е наш: ниска безработица и най-високо неравенство съществуват едновременно, така че само равнището на безработица не обяснява мястото на страната в класацията (Economic.bg, Lider.bg). Свързано е и с въпроса за работещите бедни, чийто доход е нисък въпреки заетостта.

Наясно.bg обяснява българската стойност със слабо преразпределение през плоския данък, разликите между столицата и периферията и доходи извън обхвата на статистиката (Наясно). Страницата не показва изчисления, които да доказват тези връзки, затова ги третираме като хипотези.

Къде да намерите Джини по области в НСИ

Таблицата е в Инфостат на НСИ. Филтърът позволява да се избере територия: цялата страна, двете макрорегиона, шестте района за планиране или отделна област (Национален статистически институт). Времевата разбивка обхваща годините от 2008 до 2025. При отваряне без избрани филтри страницата показва съобщение, че няма данни за показване, така че таблицата се появява едва след натискане на „Филтрирай“.

Преди сравнение с ЕС проверете три неща. Годината трябва да е една и съща. Мерната единица също – пунктове от 0 до 100 или дроб от 0 до 1 (Коснос, Наясно). Източникът трябва да е същият, а за ЕС това е таблица ilc_di12 на Евростат.

Друга публикация дава за България 38,4 и около 29,4 за ЕС, без да посочва година (Наясно). Средното за ЕС съвпада със стойността за 2024 г. (Economic.bg, Lider.bg), така че вероятно става дума за по-стара публикация. Това е предположение, а не проверен факт. Годината винаги се сверява с таблицата.

Старо число от друг тип: данните на ЦРУ, цитирани от Коснос, дават 0,319 за 2001 г., т.е. индекс 31,9 (Коснос). Различните източници и методики не образуват единен ред, затова разликата до 37,7 не е мярка за промяна във времето.

Определението на термина е в речника, а сравнението по страни за 2025 г., с България на 37,7 и Латвия на 35,6, е в отделния анализ „България е с най-високото неравенство на доходите в ЕС“ (Economic.bg, Lider.bg).

Джини по доход и по богатство – защо 70,6 не е 37,7

Заглавие на БГНЕС от април 2024 г. съобщава „коефициент на Джини 70,6“ за България през 2023 г. (БГНЕС). Текстът описва неравенството в богатството по доклада на Credit Suisse и UBS. Богатството там е стойността на финансовите и реалните активи, основно жилища, минус дълговете. За 36 европейски държави през 2022 г. този коефициент варира от 50,8 в Словакия до 87,4 в Швеция.

Наясно.bg отбелязва, че неравенството по богатство почти винаги е значително по-високо от това по доход (Наясно). Затова 70,6 и 37,7 не си противоречат: измерват различни неща, на различна база и не бива да се поставят в една колона (БГНЕС).

Какво коефициентът не показва

Едно число не казва къде се намира неравенството. Два пазара с еднакъв коефициент могат да имат различна структура – например струпване на върха или бедност на дъното (Коснос, Наясно). Показателят е най-чувствителен към промени в средата на разпределението и по-слабо отчита крайностите. Той не взема предвид имоти, спестявания и други активи, а само текущия доход.

Коефициентът не отчита и разликите в начина на заплащане, когато част от възнаграждението е в натура (Коснос). Не показва и какво може да купи един доход, за това служи покупателната способност. Затова анализаторите го съчетават с други показатели, като съотношението S80/S20 или дела на дохода на най-богатите 10% (Наясно).

Източници

  1. Неравенство в разпределението на дохода – коефициент на Джини (ИС Инфостат) — Национален статистически институт
  2. България е лидер в ЕС по подоходно неравенство (Графика) — Economic.bg
  3. Неравенство в доходите: България е на първо място в ЕС по коефициента на Джини — Lider.bg
  4. Gini index: article in Bulgarian — Коснос
  5. Джини коефициент: какво е и къде стои България в ЕС — Наясно
  6. Евронюз: Коефициентът на Джини в България за 2023 г. е 70,6 пункта — БГНЕС

Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.