България: раждаемостта спада от 13,3 на 7,8‰, детската смъртност – от 15,4 на 4,5‰

Между 1985 и 2025 г. коефициентът на раждаемост в България пада от 13,3‰ на 7,8‰, а коефициентът на смъртност расте от 12,0‰ на 15,5‰. Детската смъртност намалява от 15,4‰ през 1985 г. на 4,5‰ през 2024 г., а регистрираните аборти – от 132 269 на 19 353 през 2021 г., последната година с данни в Евростат.

Какво показват данните

Ножицата се затваря през 1990 г. До 1989 г. живородените са повече от починалите и естественият прираст е положителен, общо 52 хил. души за 1985–1989 г. През 1990 г. раждаемостта е 12,1‰, а смъртността 12,5‰. От тогава във всяка година умират повече хора, отколкото се раждат. Натрупаният естествен спад за 1990–2025 г. е 1 503 175 души.

Раждаемостта пада, отскача и пада отново. Тя спада до 7,7‰ през 1997 г. (64 125 живородени), расте до 10,9‰ през 2009 г. (80 956) и оттогава слиза. През 2025 г. живородените са 50 241, с 57,8% по-малко, отколкото през 1985 г. Повече за ражданията има в анализа за раждаемостта в България: тоталният коефициент на плодовитост е 1,63 през 2025 г. (НСИ).

Смъртността расте на стъпки и има връх през 2021 г. От 12,0‰ през 1985 г. тя стига 16,3‰ през 2019 г. През 2020 г. е 19,0‰, а през 2021 г. 22,9‰: починалите са 148 995, а естественият прираст е минус 13,9‰. През 2025 г. смъртността е 15,5‰ (99 479 починали).

Раждаемостта вече е колкото в ЕС, смъртността не е. През 1985 г. раждаемостта е 13,3‰ в България и 12,8‰ в ЕС-27, през 1997 г. е 7,7‰ срещу 10,4‰, а през 2025 г. е 7,8‰ срещу 7,7‰. Разликата днес е в смъртността: 15,5‰ срещу 10,7‰. Затова естественият прираст е минус 7,7‰ в България и минус 3,0‰ в ЕС. Част от разликата идва от възрастта: към края на 2025 г. 24,3% от българите са на 65 и повече години (НСИ). Виж още анализите за продължителността на живота и за населението на България 1946–2025.

Детската смъртност: над три пъти по-ниска

От 15,4‰ на 4,5‰. През 1985–2000 г. показателят е между 13,3‰ и 17,5‰, като върхът е през 1997 г. След това пада: 10,4‰ през 2005 г., 9,4‰ през 2010 г., 6,6‰ през 2015 г., 5,1‰ през 2020 г. и 4,5‰ през 2024 г., или с 71% по-малко, отколкото през 1985 г. Починалите деца под една година са 981 през 2000 г. и 238 през 2024 г. (НСИ). За 2025 г. НСИ дава 233 починали и 4,6‰.

България е над средното за ЕС във всяка година. Средното за ЕС-27 пада от 13,1‰ на 3,5‰, или с 73%, малко повече от българския спад. Затова относителното изоставане не се е стопило: през 1985 г. България е с 18% над ЕС, през 1997 г. 2,5 пъти (17,5‰ срещу 6,9‰), а през 2024 г. с 29% (4,5‰ срещу 3,5‰). България е на нивото на ЕС от 2006–2007 г. (4,6‰ и 4,4‰).

Малки числа, шумни години. През 2021 г. починалите деца под една година са 326 срещу 301 година по-рано и коефициентът скача от 5,1‰ на 5,6‰.

Абортите

Повече аборти, отколкото раждания, до 1999 г. През 1985 г. Евростат отчита за България 132 269 аборта при 118 955 живородени, или 1112 на 1000 живородени. Върхът на съотношението е 1482 на 1000 живородени през 1992 г. За 1997 и 1998 г. няма данни. До 1999 г. (72 382 аборта срещу 72 290 живородени) абортите надвишават живородените във всяка година с данни, а от 2000 г. са по-малко: 61 378 срещу 73 679. През 2010 г. са 31 548, а през 2021 г. 19 353, или с 85,4% по-малко, отколкото през 1985 г. Съотношението пада на 329,8 на 1000 живородени, около един аборт на три раждания.

След 2021 г. данните са на НСИ. За 2022, 2023 и 2024 г. годишникът на НСИ показва 18 972, 15 510 и 18 577 регистрирани аборта в здравните заведения. За 2024 г. той отбелязва прекъсване на реда заради нова информационна система.

Какво влиза в общия брой. Общият брой на НСИ включва и спонтанните аборти. През 2024 г. 9 987 случая (53,7%) са по желание, 1 352 (7,3%) по медицински показания, 3 972 (21,4%) спонтанни, 3 230 (17,4%) „бременност, завършваща с аборт“ и 36 други. През 2019–2023 г. спонтанните са между 28% и 30%. Числата на Евростат за България през 2019, 2020 и 2021 г. (21 864, 19 328 и 19 353) са същите като общите числа на НСИ, значи включват и спонтанните, макар Евростат да определя показателя като законно предизвикани аборти.

Как се сравнява България

Първа по Евростат, пета без спонтанните. За 2021 г. Евростат има данни за 16 от 27-те държави от ЕС, без Германия и още десет. По неговите числа България е първа със 329,8 аборта на 1000 живородени, пред Франция (292,6), Испания (267,8), Естония (249,2) и Унгария (233,0). Без спонтанните остават 13 652 аборта (по желание и по медицински показания) и 232,7 на 1000 живородени, на нивото на Унгария. Най-ниски са Хърватия (73,2), Словакия (98,2) и Литва (117,2). Не знаем дали останалите държави отчитат само предизвикани аборти.

Знаменателят също се движи. Между 1985 и 2021 г. живородените падат с 50,7%, а абортите с 85,4%, затова съотношението пада по-малко: с 70,3%.

Какво не показват данните

Друг показател и друг обхват. Абортите на 1000 жени във фертилна възраст са различна мярка: за 2021 г. НСИ дава 13,4‰, а Евростат 11,4‰, тъй като Евростат брои жените на 10–54 години. НСИ отчита само аборти, регистрирани в здравните заведения.

Методология

Общият коефициент на раждаемост е броят на живородените през годината, разделен на средното население и умножен по 1000, т.е. в промили. Смъртността е аналогична, а естественият прираст е разликата между двата коефициента. Данните са от Евростат (demo_gind; България и ЕС-27, 1985–2025). Евростат отбелязва, че населението от 2021 г. насам отчита Преброяване 2021 и че България е преработила реда си между преброяванията от 2011 и 2021 г., затова коефициентите може да се различават от по-стари публикации. За ЕС някои години са оценки или временни данни.

Детската смъртност е броят на починалите до една година на 1000 живородени (demo_minfind: INFMORRT, 1985–2024) и за България съвпада с табл. 24 на НСИ. Относителните разлики спрямо ЕС са изчислени от Инфограф.

Абортите са от demo_fabort (всички възрасти) и demo_fabortind (ABRATIO). Съотношението за 1985–2012 г. е изчислено като аборти, разделени на живородените; за 2013–2021 г. съвпада точно с Евростат. За 2022–2024 г. броят е от табл. 20 на НСИ. Редът „без спонтанните“ е сборът на абортите по желание и по медицински показания, изчислен от Инфограф. Полша е извън графиката: Евростат дава 0,3 на 1000 живородени за 2021 г., стотици пъти под всички останали, а определението обхваща само абортите, разрешени от закона.