Демографската криза в България е тежка, но в ЕС има и по-закъсали: до 2100 г. Латвия, Литва, Полша и Гърция губят повече

България има едно от най-бързо намаляващите населения в Европейския съюз, но не е най-тежкият случай. По базовия сценарий на проекцията EUROPOP2025 на Евростат населението ѝ се свива с 28,0% от 2025 до 2100 г. – от 6,44 млн. до 4,64 млн. души. Латвия (−33,9%), Литва (−33,4%), Полша (−31,6%) и Гърция (−30,1%) губят повече, а Хърватия (−27,0%) и Словакия (−26,7%) – почти колкото България. Населението на ЕС като цяло намалява с 11,7%.

Какво показват данните

Къде е България днес. През 2025 г. естественият прираст в България е −7,7‰ – най-ниският в ЕС, наравно с Латвия, при −3,0‰ средно за Съюза. Населението към 1 януари 2025 г. е 6 437 360 души. Колко се промениха ражданията и смъртните случаи за 65 години, е разгледано в Демографията от 2015 до 2025 г. и 65 години назад.

До 2070 г. по-бързо намалява само Латвия. По проекцията населението на България през 2070 г. е 4 865 403 души, с 24,4% по-малко от 2025 г. Латвия губи 27,2%, Литва – 23,7%, Гърция – 22,6%, Полша – 21,9%. Във втората половина на века спадът у нас се забавя: от 2070 до 2100 г. България губи още около 5%, Полша – около 12%, Литва – около 13%. Затова към 2100 г. четири държави вече са с по-голям спад от нашия.

Половината ЕС се свива. От 27-те държави 18 завършват века с по-малко население, отколкото имат днес. Растат главно малките държави с голяма имиграция – Люксембург (+36,4%), Малта (+26,0%), Ирландия (+14,6%), Кипър (+6,1%) – и Швеция (+10,0%). Германия губи 10,6%, Италия – 24,0%, Румъния – 24,3%.

Как се сравнява България по възраст

Днес България е втората най-стара държава. Медианната възраст у нас през 2025 г. е 47,3 години, колкото в Португалия; по-висока е само в Италия (49,1). Средно за ЕС е 44,9 години.

През 2070 г. – сред най-младите. По проекцията медианната възраст в България расте само до 48,1 години, докато в ЕС стига 50,7. По-ниска от нашата през 2070 г. е само в Нидерландия (47,7) и Белгия (48,0). В Литва медианната възраст скача от 44,3 до 56,1 години, в Полша – от 43,0 до 53,4, в Малта – от 40,0 до 53,3. С други думи, по проекцията България остарява рано, а повечето държави от ЕС ще я настигнат и задминат. Как се променя делът на хората над 65 г., е показано в анализа за застаряването на населението.

Какво не показват данните

Проекцията не е прогноза. EUROPOP2025 показва какво ще стане, ако допусканията на Евростат за раждаемостта, смъртността и миграцията се сбъднат. За България базовият сценарий залага положителна нетна миграция през всяка година до 2100 г. – около 21,6 хил. души през 2025 г., 6,4 хил. през 2030 г. и 12,4 хил. през 2070 г. Ако младите продължат да заминават, спадът ще е по-голям; ако се връщат – по-малък.

Различните кръгове дават различни числа. Евростат обновява проекциите на няколко години и всеки нов кръг тръгва от ново начално население и нови допускания, затова числата между изданията се разминават. Сравнимо е само едно и също издание на проекцията за всички държави.

НСИ има своя прогноза. Националната статистика публикува три варианта до 2090 г. По реалистичния вариант населението през 2070 г. е около 5,03 млн. души – повече от 4,87 млн. по Евростат, защото допусканията се различават. Повече за демографската прогноза и вариантите ѝ има в речника.

Методология

Данните за населението до 2100 г. са от таблица proj_25np на Евростат (базов сценарий BSL, общо за двата пола и всички възрасти, население към 1 януари). Процентното изменение спрямо 2025 г. е наше изчисление. Медианната възраст и нетната миграция са от proj_25ndbi (показатели MEDAGEPOP и NMIGRAT), естественият прираст за 2025 г. – от demo_gind (NATGROWRT); част от стойностите за 2025 г. са предварителни. Проекцията EUROPOP2025 е публикувана през 2026 г. и тръгва от населението към 1 януари 2025 г.