Високо- и средновисокотехнологичните производства: 22,1% от индустриалната заетост в България при 38,8% в ЕС

През 2025 г. в преработващата промишленост в България работят 470,6 хил. души. От тях 104,0 хил., или 22,1%, са във високо- и средновисокотехнологични отрасли: фармацевтика, електроника, химия, машини, електрически съоръжения, автомобили и части. Средно за ЕС делът е 38,8%. До 2023 г. България догонваше Европа по този показател, но през последните две години разликата отново се увеличава.

Какво показват данните

От 16% до 25% за 13 години. През 2010 г. 16,0% от заетите в българската преработваща промишленост работят в отрасли с висока и средновисока технологична интензивност. През 2018 г. те са 21,2%, а през 2023 г. – 24,9%, най-високият дял в редицата от 2008 г. Делът расте по две причини едновременно. Заетите в тези отрасли се увеличават от 100,9 хил. през 2010 г. до 133,5 хил. през 2023 г., а заетите в цялата преработваща промишленост намаляват от 630,8 хил. на 535,8 хил. – главно в нискотехнологичните отрасли, където заетите намаляват от 382,5 хил. на 263,3 хил.

Разликата с ЕС се свива до 2023 г. През 2010 г. делът в ЕС-27 е 34,8%, с 18,8 пункта повече от българския. През 2023 г. той е 38,2%, а разликата – 13,3 пункта.

След 2023 г. – отстъпление. През 2024 г. делът пада до 23,2%, а през 2025 г. – до 22,1%. За две години заетите във високо- и средновисокотехнологичните отрасли намаляват с 29,5 хил. души, или с 22%. Почти целият спад е в средновисокотехнологичните производства: от 107,5 хил. до 81,4 хил. Във високотехнологичните заетите са 26,0 хил. през 2023 г. и 22,6 хил. през 2025 г. През същите две години цялата преработваща промишленост губи 65,2 хил. заети. Разликата с ЕС отново е 16,7 пункта. Част от промяната през 2024 г. може да се дължи на прекъсване в редицата, което Евростат отбелязва за България.

Как се сравнява България

През 2025 г. България е 22-ра от 26-те държави с данни. По-нисък дял имат само Литва (18,1%), Латвия (17,0%), Гърция (16,0%) и Кипър (12,1%). Най-голям е делът в Германия (52,7%), Дания (48,4%) и Швеция (47,7%). От държавите в региона Унгария (45,7%), Чехия (44,9%) и Словакия (44,2%) са над средното за ЕС, Румъния е с 35,4%, Полша – с 30,1%, а Хърватия – с 24,4%.

Разликата е най-голяма при средновисокотехнологичните отрасли, където са машиностроенето и автомобилната индустрия. В ЕС в тях работят 9,9 млн. от 31,6 млн. заети в преработващата промишленост (31%), а в България – 81,4 хил. от 470,6 хил. (17%). Във високотехнологичните отрасли разликата е по-малка: 7,4% от индустриалната заетост в ЕС и 4,8% у нас. Как се е развивало самото производство, е разгледано в анализа Промишлеността в България.

Какво не показват данните

Това е заетост, не продукция. Таблицата брои хората, не стойността, която създават. Дял от 22% от заетите може да означава по-голям или по-малък дял от продукцията, в зависимост от производителността във всеки отрасъл. Таблицата на Евростат с икономическите показатели по технологични групи (htec_eco_sbs2) не е обновявана от 2023 г. и няма пълни данни за България за последните години, затова сравняваме заетостта.

Класификацията описва отрасъла, не фабриката. Завод за части, който сглобява по чужди чертежи, се води средновисокотехнологичен, а модерна мебелна фабрика – нискотехнологична. Повече за групите и как се определят – в речника: Технологична интензивност на производството.

Услугите не влизат. Програмирането, телекомуникациите и научните изследвания са в отделна група – високотехнологични наукоемки услуги – и не са част от тези проценти.

Извадка, не преброяване. Данните идват от наблюдението на работната сила и имат извадкова грешка. За България Евростат отбелязва прекъсвания в редицата през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г., затова малките промени от година на година трябва да се четат внимателно.

Откъде са числата

Броят на заетите е от таблицата на Евростат htec_emp_nat2 (хиляди заети, двата пола): преработваща промишленост общо (C), високотехнологични (C_HTC), средновисокотехнологични (C_HTC_M) и двете заедно (C_HTC_MH). Делът е наше изчисление – заетите в C_HTC_MH, разделени на заетите в C. Класирането по държави е за 2025 г.; Евростат не публикува стойност за Люксембург.