Само 49,7% от българските фирми с 10+ заети имат уебсайт – най-малко в ЕС

През 2025 г. уебсайт имат 49,7% от българските предприятия с 10 и повече заети. Това е най-ниският дял в ЕС, където средно са 79,0%, и е почти същият като през 2016 г. (50,7%): около всяка втора фирма още няма сайт. Електронни продажби правят 16,2% от предприятията (ЕС: 23,6%), а оборотът от тях е 7,6% от общия при 19,5% средно за Съюза.

Какво показват данните

Скокът е до 2016 г., после няма напредък. По данни на Евростат делът на предприятията със сайт в България расте от 37,3% през 2010 г. до 50,7% през 2016 г., с 13,4 процентни пункта. Най-високата стойност е 52,0% през 2020 г., а през 2025 г. е 49,7%. От 2016 г. България е загубила 1,0 пункта, а ЕС е добавил 2,9 (от 76,1% на 79,0%).

Разликата с ЕС не се стеснява. През 2010 г. изоставането е 28,4 пункта (37,3% срещу 65,7%), през 2016 г. – 25,4, а през 2025 г. – 29,3. Това е най-голямата разлика за целия период.

Как се сравнява България

Последно място в ЕС. От 27-те държави България е на последно място по дял на предприятията със сайт. Над нея са Румъния (53,6%), Гърция (60,0%) и Португалия (62,9%). Начело са Финландия (98,5%), Дания (94,0%) и Австрия (91,9%).

Малките фирми изостават най-много. При предприятията с 10–49 заети сайт имат 45,1% в България и 76,7% в ЕС – разлика от 31,6 пункта. При 50–249 заети разликата е 20,1 пункта (69,6% срещу 89,7%), а при 250 и повече – 10,0 пункта (85,7% срещу 95,7%). По определението за малки и средни предприятия (МСП) първата група са малките, а втората – средните. НСИ публикува същите стойности (49,7% общо).

Размерът на фирмите не обяснява разликата. Предприятията с 10–49 заети са 82,5% от всички с 10 и повече заети в България и 83,8% в ЕС (структурна бизнес статистика, 2024 г.), така че структурата е почти еднаква.

Електронна търговия

Електронни продажби правят 16,2%. Това са предприятията, които получават поръчки през сайт, приложение, онлайн пазар или автоматизиран обмен на данни (EDI). В ЕС те са 23,6%. През 2010 г. дялът в България е бил 3,8%, т.е. е нараснал над четири пъти, а в ЕС – от 14,6%. Разликата се е стеснила от 10,8 на 7,4 пункта. България е на 25-о място от 27: под нея са само Люксембург (14,7%) и Румъния (14,6%).

Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-голямо е изоставането. Електронни продажби правят 15,3% от предприятията с 10–49 заети (ЕС: 21,4%), 19,0% от тези с 50–249 (ЕС: 31,7%) и 29,0% от най-големите (ЕС: 48,5%). Големите български предприятия имат сайт в 85,7% от случаите, но електронни продажби има само при 29,0%.

Оборотът изостава още повече. Електронните продажби са 7,6% от оборота на българските предприятия и 19,5% от оборота на европейските. Това е най-ниският дял в ЕС, а следващата държава е Гърция с 9,5%. Около 72% от разликата от 11,9 пункта идва от автоматизирания обмен на данни между фирми (EDI): 2,5% от оборота в България срещу 11,1% в ЕС. Продажбите през уеб са 5,2% от оборота при 8,4% в ЕС. Единствено при онлайн пазарите България е на нивото на ЕС: 1,4% от оборота срещу 1,3%.

Сайтът не е онлайн магазин. Чрез собствен сайт или приложение продават 11,6% от българските предприятия (ЕС: 17,7%), а чрез онлайн пазари – 7,1% (ЕС: 9,3%). Само през онлайн пазар, без собствен сайт или приложение, продават 3,4% (ЕС: 3,0%).

Изоставането в сайтовете и онлайн продажбите е част от по-широкото разминаване между България и ЕС, което се вижда и в доходите: вж. анализите за БВП на човек по области през 2024 г. и за покупателната способност на средната заплата. Тези данни не доказват причинна връзка между двете.

Какво не показват данните

Само предприятията с 10 и повече заети. Фирмите с под 10 заети не влизат в показателя. По структурната бизнес статистика те са 92,6% от предприятията в България (384 346 от 415 087 през 2024 г.), а тези с 10 и повече заети са 30 741, или 7,4%. Затова „всяка втора фирма няма сайт“ важи за по-големите работодатели, а не за всички фирми.

Наличие, не качество. Показателят отчита дали има сайт, а не дали е поддържан, има ли каталог, цени или поръчки.

Извадка, не преброяване. Данните идват от извадково наблюдение: НСИ посочва стратифицирана случайна извадка от около 5000 предприятия. Затова разлика от един-два пункта, например 52,0% през 2020 г. и 49,7% през 2025 г., не е сигурен знак за спад. По-точно е да се каже, че от 2016 г. делът е около половината. Освен това показателят не следи едни и същи фирми: съставът му се променя с раждането и закриването на предприятия и с преминаването им над или под прага от 10 заети.

Откъде са числата

Данни. Евростат: isoc_ciweb (E_WEB, % от предприятията, 10 и повече заети); isoc_ec_esels (E_AESELL, E_AWSELL, E_AXSELL, E_AWS_COWN, E_AWS_CMP, E_AWS_CMPQ, % от предприятията); isoc_ec_evaln2 (E_ETURN, E_AWSVAL, E_AXSVAL, E_AWSVAL_COWN, E_AWSVAL_CMP, % от оборота); sbs_sc_ovw (ENT_NR, агрегат B-S_X_O_S94, 2024 г.). Последният включва и дейности извън обхвата на ИКТ наблюдението (напр. финансовия сектор), затова е ориентир. ЕС е агрегатът EU27_2020. Данните са изтеглени на 23.10.2026 г.

Обхват. Предприятия с 10 и повече заети във всички дейности без селското, горското и рибното стопанство, добива на полезни изкопаеми и финансовия сектор (код C10-S951_X_K). НСИ изброява секциите C, D, E, F, G, H, I, J, L, M, N и група 95.1. За сайтовете в базата на Евростат няма данни за 2022 и 2024 г., затова линията на първата графика свързва 2021, 2023 и 2025 г.

Електронни продажби. Електронната търговия е продажба на стоки или услуги по компютърни мрежи с методи, предназначени за получаване на поръчки. Плащането и доставката може да са офлайн, а поръчките по ръчно написан имейл не се броят. Въпросите за продажбите и оборота се отнасят за предходната календарна година, т.е. стойностите за 2025 г. описват 2024 г.

Прекъсвания. В използваните серии Евростат не отбелязва флагове за прекъсване. Въпросникът обаче се обновява всяка година, а НСИ определя съпоставимостта във времето като частична. От 2021 г. наблюдението се основава на Регламент (ЕС) 2019/2152, а обхватът е секции C–N без K, с добавена ветеринарна дейност. Затова сравненията между държави в една и съща година са по-надеждни от сравненията между далечни години.

Изчисления на Инфограф. Разликите, рангът на България и дяловете са изчислени от неокръглените стойности на Евростат и закръглени накрая. Делът от 72% е 8,59 пункта (разлика в EDI) от 11,86 пункта (обща разлика в оборота). Дялът на предприятията с 10–49 заети е (10–19 + 20–49) към сбора на четирите групи с 10 и повече заети. Таблиците на НСИ „Enterprises having a website“ и „Enterprises with e-commerce sales“ съвпадат с Евростат за 2025 г.: 49,7% със сайт и 16,2% с електронни продажби.