Кои сайтове посещават българите: 71% са в социалните мрежи, 60% четат новини онлайн, 31% ползват интернет банкиране

Какво правят българите в интернет? По данни на Евростат през 2025 г. 75,6% от хората на 16–74 години са провеждали разговори или видеоразговори по интернет, 71,1% са участвали в социални мрежи, а 71,0% са си пращали съобщения в приложения. Новинарски сайтове са чели 59,6%, а интернет банкиране са ползвали 31,1%. В социалните мрежи българите са над средното за ЕС (67,3%), а в банкирането и електронната поща са на 26-о място от 27 държави.

Какво показват данните

Почти всички вече са в интернет. През 2025 г. 86,9% от българите на 16–74 години са ползвали интернет през последните три месеца, а 82,7% го ползват всеки ден. През 2017 г., когато публикувахме първата версия на тази страница, делът на ползвалите интернет е 63,4%, а на ежедневните потребители – 54,0%. Никога не са ползвали интернет 7,0% през 2025 г. срещу 30,3% през 2017 г. Средно за ЕС ежедневните потребители са 89,5%.

Социалните мрежи и разговорите са най-разпространени. Участието в социални мрежи расте от 50,0% през 2017 г. на 71,1% през 2025 г., а разговорите и видеоразговорите – от 54,0% на 75,6%. При социалните мрежи България е на 13-о място в ЕС и над средното равнище. Разговорите са на равнището на ЕС (75,7%). Съобщенията в приложения (Евростат дава за пример Skype, Messenger, WhatsApp и Viber) са 71,0% при 82,3% за ЕС.

Новинарските сайтове. Онлайн новини четат 59,6% през 2025 г. срещу 47,0% през 2017 г. Делът се колебае от година на година – 40,8% през 2020 г., 54,4% през 2021 г., 52,4% през 2024 г. – и е под средното за ЕС (66,4%). България е на 24-то място от 27-те държави.

Банкиране и поща изостават най-много. Интернет банкиране ползват 31,1% от българите през 2025 г. при 5,5% през 2017 г., но средното за ЕС е 69,7%, а по-нисък дял има само Румъния. Електронна поща ползват 51,8% (ЕС: 81,6%), а информация за стоки и услуги търсят 47,0% (ЕС: 71,8%).

Какво не показват данните

Не е класация на отделни сайтове. Първата версия на тази страница от 2017 г. подреждаше конкретни сайтове по данни на Gemius и SimilarWeb. Евростат не мери отделни сайтове, а пита хората какво са правили в интернет. Класацията на Gemius за България днес е достъпна само след вход в системата (rating.gemius.com/bg пренасочва към страница за вход), затова не я използваме и не посочваме кои сайтове са първи.

Броят хора, не посещенията. Числата са дял от хората, които поне веднъж през последните три месеца са направили съответното нещо. Те не показват колко време прекарват в интернет и колко често отварят даден сайт.

Възрастта. Наблюдението обхваща хората на 16–74 години. По-младите и по-възрастните не са в числата.

Откъде са числата

Евростат. Наборите isoc_ci_ac_i (дейности в интернет през последните три месеца), isoc_ci_ifp_iu (последно ползване на интернет) и isoc_ci_ifp_fu (честота на ползване), мярка „% от хората“, за България, ЕС-27 и 27-те държави, 2017–2025 г.; наборите са обновени на 17 април 2026 г. Данните са от годишното наблюдение на ползването на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от хората (16–74 г.), което обикновено се провежда през първото тримесечие. За 2018 г. няма стойност за онлайн новините. За ЕС-27 Евростат отбелязва прекъсване в редовете през 2021 г. Мястото на България сред 27-те държави е определено от Инфограф. Повече за данните на Евростат и за отворените данни има в речника.