Миграцията към София: нетно 3784 души от страната и 6970 от чужбина през 2025 г.

През 2025 г. в София (столица) са се заселили 15 197 души от другите области и са я напуснали 11 413, или нетно плюс 3784. От чужбина столицата печели още 6970 души нетно (9030 заселени и 2060 изселени). До 2019 г. вътрешният приток е по-голям: средно 5398 души нетно на година през 2012–2019 г.

Какво показват данните

Нетният приток от страната е по-малък, но не е изчезнал. През 2012–2019 г. столицата печели от вътрешната миграция всяка година, от 3224 до 8407 души, общо 43 185. През 2021–2025 г. резултатът е 2263, 2645, минус 386, 3030 и 3784, общо 11 336 или средно 2267 на година. Извън 2020 г. само през 2023 г. салдото е отрицателно.

Идват почти толкова, излизат повече. Заселените в столицата от другите области са между 13 157 (2023 г.) и 18 282 (2021 г.) през целия период: 15 627 през 2012 г., 17 409 през 2019 г. и 15 197 през 2025 г. Изселените към другите области обаче се удвояват: от 7220 през 2012 г. на 14 185 през 2019 г., а през 2025 г. са 11 413. По-малкият нетен резултат идва от по-големия отлив, не от по-слабия приток.

Част от отлива е към съседните области. През 2025 г. към Софийска област се преместват 1849 души от столицата, а в обратната посока 1554. С Перник са 901 срещу 549. Нетният резултат на столицата с двете области е минус 295 и минус 352.

2020 г. е извън реда. Таблицата на НСИ показва 36 581 изселени от столицата към другите области (14 185 през 2019 г.), от тях 15 685 към Софийска област. Нетният резултат е минус 21 002. Всички вътрешни преселвания са 197 242, при 128 179 през 2019 г. и 127 962 през 2021 г. Не намерихме обяснение за скока в таблиците и метаданните на НСИ, затова не правим изводи по тази година.

Откъде идват заселилите се

Най-много хора в столицата идват от съседните и от големите области. През 2025 г. водят Софийска област (1554), Благоевградска (1457), Пловдивска (1083) и Бургаска (1065). Десетте най-големи източника дават 9695 души, или 64% от всички заселени в столицата от другите области.

Нетният резултат по двойки области е различен от брутния. Благоевградска област дава на столицата 1457 души и получава от нея 843, нетно плюс 614 за столицата. През 2021–2025 г. най-голяма е нетната печалба на столицата от Благоевградска (2666), Старозагорска (1416) и Плевенска област (1384), а най-голяма е нетната загуба към Перник (минус 1794).

Как се сравнява с останалите области

Столицата не е единственият център на привличане. През 2025 г. нетна вътрешна миграция над нулата имат девет от 28-те области. Най-висока е в София (столица) с плюс 3784, следвана от Пловдивска област (плюс 3054) и Варненска (плюс 1255). Още шест области са малко над нулата, от плюс 10 (Видин) до плюс 262 (Перник). В другите 19 области са загубени общо 8492 души, колкото са и придобитите в първите девет. Най-големи са загубите в Хасковска (минус 1119), Сливенска (минус 872) и Пазарджишка област (минус 752).

Столицата получава 26,7% от всички преселвания между области (15 197 от 56 979), а в нея живеят 20,3% от населението на страната. Като област на изселване нейният дял е 20,0%. Според НСИ населението ѝ към края на 2025 г. е 1 303 813 души, с 7882 повече от година по-рано.

Столицата и изселените в чужбина

През 2012–2019 г. регистрираните изселени от България в чужбина са около 28 700 на година, а заселените в столицата от другите области – 16 230. Изселените са били 1,8 пъти повече. През 2025 г. съотношението е обърнато: 15 197 заселени в столицата срещу 9555 изселени в чужбина, или 1,6 пъти повече заселени.

Нетната външна миграция на България е отрицателна във всяка от годините 2012–2019 (общо минус 30 975) и положителна във всяка от годините 2020–2025 (общо плюс 186 717). През 2025 г. е плюс 35 085: 44 640 заселени и 9555 изселени. Столицата получава 20,2% от заселените от чужбина (9030) и дава 21,6% от изселените (2060). Затова за столицата външният прираст (плюс 6970) е по-голям от вътрешния. Заедно двата компонента правят плюс 10 754 през 2025 г.

Какво не показват данните

Регистрация, не пребиваване. НСИ брои смяната на настоящия адрес. Който работи в столицата, но живее в Перник или в Софийска област и не е сменил адреса си, не е мигрант. Тези пътувания са ежедневна трудова миграция и не влизат в таблиците.

Изселените в чужбина са непълни. НСИ обяснява (юли 2024 г.) разликата между текущата си статистика и Преброяване 2021 основно с неотчетена през периода външна миграция, равна на 4,7% от населението към 31.12.2021 г. Значи изселените за 2012–2021 г. са по-малко от действителните; за по-късните години няма такава оценка. Регистрираните изселени се колебаят силно: 6649 през 2020 г., при 39 941 през 2019 г. и 26 755 през 2021 г. През 2025 г. 34,3% от тях са на 65 и повече години.

Причините не са известни. Таблицата на НСИ за причините за преселване в публикуваните динамични редове стига до 2013 г. Не можем да кажем дали хората се местят заради работа, учене или семейство.

Преместванията в областта не се броят. През 2025 г. 100 203 души сменят населеното място, но 43 224 от тях остават в същата област. Тук използваме само преместванията между областите, защото само те променят баланса на област. За населението на страната вижте анализа за 1946–2025 г., за заетите по области – този анализ, а за общините под 6000 души – анализа на малките общини.

Откъде са числата

Данните са от таблицата на НСИ „Механично движение на населението между областите“ (Pop_5.6), издание от април 2026 г.: матрица „заселени в областта × изселени от областта“ с 28 области и ред „Чужбина“. Източник са адресните карти за промяна на настоящ адрес (ЕСГРАОН); за външната миграция НСИ използва и данни на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и МВР, както и оценки на емиграционните потоци. Механичният прираст е разликата между заселените и изселените.

Нетната вътрешна миграция на област е заселените от другите 27 области минус изселените към тях; сборът за 28-те области е нула за всяка година. Годишните суми за България за 2012–2024 г. съвпадат с Евростат (migr_imm8 и migr_emi2); за 2025 г. Евростат още няма данни.

Графиката започва от 2012 г. НСИ публикува таблицата от 2010 г., но заселените от чужбина са 3518 през 2010 г. и 4722 през 2011 г., а от 2012 г. са 14 103; редът на Евростат за България също започва от 2012 г. 2020 г. е показана такава, каквато е в таблицата. Ревизията от 2024 г. се отнася до броя на населението; потоците в Pop_5.6 не са коригирани от нас. Средните, сумите и съотношенията са изчислени от Инфограф.