Строителна продукция в ЕС – ръст от 2,0% през август 2026 г., в България 4,2% за година

Строителната продукция в ЕС е нараснала с 2,0% през август 2026 г. спрямо юли, а в еврозоната с 1,8%. Това са сезонно изгладените първи оценки на Евростат (Евростат). Спрямо август 2025 г. ръстът е 2,6% в ЕС и 1,4% в еврозоната, а в България 4,2% (Национален статистически институт).

Накратко: - В ЕС месечният ръст идва от специализираните строителни дейности (+2,3%), а сградите (-1,0%) и съоръженията (-0,2%) намаляват (Евростат). - Индексът на еврозоната е 104,8 през август след 102,7 през юни, затова скокът до голяма степен компенсира юнския спад. - В България сградното строителство расте със 7,4% за година, а в ЕС спада с 4,1% (Национален статистически институт). - България е шеста в ЕС по годишен ръст през август, след трето място за юли (БТА). - Следващата оценка на Евростат, за септември, е обявена за 19 ноември 2026 г.

Строителната продукция в ЕС и еврозоната през август

Месечното увеличение в еврозоната е 1,8% след 0,2% през юли, а в ЕС е 2,0% след спад от 0,1% (Евростат). Юли е ревизиран нагоре. Първоначално еврозоната беше на 0,0%, а ЕС на -0,3%. Еврозоната в съобщението е EA21 и включва България.

Една месечна промяна казва малко без нивото на индекса. От март до май индексът стои около 104–105, през юни пада и през август отново е там, откъдето е тръгнал (Евростат).

По наше изчисление по данни на Евростат през август индексът на еврозоната е само с 0,4% над май, а този на ЕС с 0,6% (Евростат). Ръстът от 1,8–2,0% за месец е предимно възстановяване след слабото лято, а не ново ниво на активност.

Кои подсектори и държави движат ръста

Трите подсектора се движат в различни посоки. През август в ЕС сградното строителство намалява с 1,0% за месец, строителството на съоръжения с 0,2%, а специализираните дейности растат с 2,3% (Евростат). Спрямо година по-рано сградите са с 4,1% надолу, а съоръженията и специализираните дейности растат с 2,8% и 2,9%.

Сградите са подсекторът с най-дълъг спад. През юли годишното намаление е 5,7% в ЕС и 6,5% в еврозоната (Евростат). Към сградите спадат жилищните и нежилищните сгради. Съоръженията са пътища, железници, мостове, писти и язовири (Евростат).

По държави месечното движение е съсредоточено в няколко страни. Най-голям ръст имат Унгария (14,0%), Германия (9,3%) и Румъния (7,2%), а най-голям спад Словения (-5,1%), Словакия (-4,9%) и Италия (-2,9%) (Евростат, БТА). Унгария през юли е отчела спад от 4,4%, затова скокът от 14,0% през август отчасти само го компенсира. Месечните национални данни се колебаят силно. Една отделна стойност не е тенденция.

Строителната продукция в България спрямо ЕС

Данните на НСИ за август показват месечен ръст от 0,8% и годишен от 4,2% (Национален статистически институт). За година сградите растат със 7,4%, съоръженията с 4,2%, а специализираните дейности с 0,8%.

Структурата е обърната. В България сградите водят, а специализираните дейности изостават, докато в ЕС е точно обратното (Евростат, Национален статистически институт). По наше изчисление годишната разлика при сградите между България и ЕС е 11,5 процентни пункта.

Годишният темп в България се забавя за трети пореден месец. През юни е 5,6%, през юли 4,7%, а през август 4,2% (БТА). Сезонно изгладеният индекс на НСИ за август е 116,2 при база 2021 = 100, а този на ЕС е 105,5 (Евростат, Национален статистически институт). По наше изчисление българското строителство е с около 16% над нивото от 2021 г., а средното за ЕС с 5,5%. Двете серии се изглаждат от различни институции, затова сравнението е ориентировъчно.

Защо НСИ и Евростат дават различни числа за България

НСИ отчита месечен ръст от 0,8% за август, а в таблицата на Евростат за България стои 0,7% (Евростат, Национален статистически институт). Различни числа се появяват и в медиите. Едни цитират прессъобщението на НСИ, други това на Евростат (БТА, Forbes България).

Подобна разлика има и за юли. При първата си публикация НСИ дава годишен ръст от 4,9%, а в октомврийското съобщение на Евростат юли е с 4,7% (Евростат, Национален статистически институт). НСИ обозначава данните си като предварителни (Национален статистически институт), а Евростат изрично посочва ревизия на юли за агрегатите. Затова, когато се цитира число, е нужно да се посочи кое издание и с каква дата е.

Какво не показва индексът на строителството

Индексът измерва обема на строителството, тоест промяната в продукцията след отстраняване на ефекта от цените (Евростат). Добавената стойност не се наблюдава пряко. Затова тя се приближава чрез дефлирана брутна продукция или чрез вложен труд и материали. Индексът не показва цени на жилища, брой завършени сгради или издадени разрешения.

Покритието също има граници. Осем държави, сред които Гърция, Кипър и балтийските страни, не са задължени да подават месечни данни в срок, данните за Ирландия са поверителни, а липсващите стойности се оценяват при изчисляването на агрегатите (Евростат). Българската извадка обхваща предприятия, които правят над 75% от строителната продукция в страната (Национален статистически институт).

Мащабът също има значение. Строителството носи малко над 5% от брутната добавена стойност в ЕС (Евростат). В дълъг план индексът е бил много по-неустойчив. През март и април 2020 г. той губи над 25 пункта само за два месеца, а между 2021 и 2023 г. продукцията в ЕС расте с над 8%.

Къде се проверяват данните за строителството

НСИ публикува месечните индекси по-рано от Евростат. Данните за август излизат на 9 октомври 2026 г. в НСИ и на 20 октомври в Евростат (Евростат, Национален статистически институт). Следващото съобщение на Евростат е за 19 ноември 2026 г.

За сравнение месец към месец се ползват сезонно изгладените серии, а за сравнение със същия месец на предходната година календарно изгладените (Евростат, Национален статистически институт). Двете не се смесват в една графика. Таблиците на НСИ и Евростат са отворени данни и могат да се свалят при база 2021 = 100 (Евростат).

Регионалната картина не се вижда в месечния индекс. За разлики между областите по-подходящ е БВП на човек по области, който се изчислява по друга методика.