Шумово замърсяване в България – 68% от пунктовете над нормата, 8,7% с оплакване

В 506 от 744 пункта за измерване на шума в 36 български населени места през 2024 г. нивата са над допустимите норми, или 68% от пунктовете по наше изчисление по данни на НСИ (Национален статистически институт). Това е най-пълната официална картина на шумовото замърсяване в България, но тя не казва кой живее около тези пунктове. Именно този въпрос поставя бриефингът на Европейската агенция по околна среда от 26 октомври 2026 г. за неравното въздействие на транспортния шум върху деца, възрастни и хора с хронични болести (Европейска агенция по околна среда).

Шумовото замърсяване в България и ЕС в цифри

Единственият сравним ред с ЕС за България е анкетният показател на Евростат за шум от съседите или от улицата. През 2023 г. 8,7% от българите посочват такъв проблем при 18,1% средно за ЕС (Евростат).

Делът в България е спаднал с 4,2 процентни пункта от 2010 до 2023 г., а в ЕС с 2,5 пункта, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Данните идват от изследването EU-SILC, което пита домакинствата за условията им на живот, и последната налична година в таблицата е 2023.

Какво измерва НСИ и какво не

Годишното изследване на НСИ следи пунктове по методика, одобрена от министъра на здравеопазването, в рамките на националната система за мониторинг на шума (Национален статистически институт). През 2024 г. в 268 пункта са отчетени стойности между 63 и 67 dBA, а в един пункт между 78 и 82 dBA. Над 82 dBA няма нито един пункт, като НСИ определя това като трайна тенденция.

От пунктовете с превишение 52% са на територии край пътни, железопътни и въздушни трасета, а 43,9% са в зони с усилена шумозащита (Национален статистически институт). Най-много превишения има в София, Пловдив, Бургас и Велико Търново.

Тези числа описват места, не хора. Пунктовете не са случайна извадка от населението, затова 68% не означава, че 68% от българите живеят при превишен шум. НСИ не публикува в същата страница и данни за по-ранни години, така че динамика от нея не може да се извади (Национален статистически институт).

Кои групи са по-уязвими към транспортния шум

ЕАОС посочва три групи: деца, възрастни хора и хора с предходни здравни проблеми (Европейска агенция по околна среда). При децата шумът е свързан с по-слабо четене, проблеми с вниманието и паметта, затлъстяване и поведенчески трудности, а експозицията в развиващата се възраст може да има последици за цял живот (Европейска агенция по околна среда). По оценка на агенцията над половин милион деца в ЕС имат нарушена способност за четене заради шум, а около 60 000 училища и 15 000 болници и здравни центрове са в зони с 55 dB или повече за деня, вечерта и нощта.

При възрастните връзките със сърдечен удар, смъртност и нарушен сън са по-силни в част от проучванията, но доказателствата са ограничени (Европейска агенция по околна среда). Агенцията допуска, че разликата идва най-вече от по-честите хронични болести в тази възраст, а не от по-голяма чувствителност към самия шум. Най-устойчиви са данните за хора със сърдечна болест или прекаран инфаркт.

За ЕС общата оценка за 2021 г. е 73 000 преждевременни смъртни случая, 49 000 нови случая на сърдечносъдова болест и 23 000 нови случая на диабет тип 2 (Европейска агенция по околна среда).

Кой е изложен повече – какво показва анализът за неравенствата

Връзката между доходите и шума е непоследователна. Част от проучванията намират по-силна експозиция сред по-бедните, но много други не (Европейска агенция по околна среда). По-устойчив е мотивът с мигрантски произход и с по-кратък престой на адрес.

В анализа на 250 градски центъра в 21 държави в 19 от тях има положителна корелация между дела на родените извън ЕС и дела на площта с шум над 65 dB Lden (Европейска агенция по околна среда). Мрежата е от клетки 1 км на 1 км и се основава на данните за населението от 2021 г. Между градовете разликите са големи и в някои връзката е слаба или обратна.

Българската анкета показва друга разлика. През 2023 г. от бедните домакинства (под 60% от медианния доход) 12,0% съобщават за шум, а от останалите 7,9% (Евростат). Разликата е 4,1 пункта, или около 1,5 пъти, по наше изчисление по данни на Евростат. В ЕС съответните дялове са 20,9% и 17,6%, или разлика от 3,3 пункта. Това е асоциация в самооценка, не доказателство, че бедността причинява по-силен шум.

Защо ниският дял в анкетата не е добра новина сам по себе си

Нашият извод е, че двата реда числа не бива да се четат като противоречие или като потвърждение един на друг. Анкетата мери колко пречи шумът на самите хора, а пунктовете на НСИ мерят нивата на конкретни места. Ниска самооценка при висок дял превишения може да означава и привикване, и различия в градовете спрямо селата, но данните не позволяват да се избере обяснение.

Има и пропуск в отчитането. През октомври 2024 г. Европейската комисия изпрати на България официално уведомително писмо (INFR(2024)2203), защото страната не е докладвала цялата информация за стратегическите карти на шума (Представителство на Европейската комисия в България). Именно тези карти са основата на европейските оценки за броя засегнати хора и на анализа на неравенствата (Европейска агенция по околна среда). Без пълни карти разбивка на засегнатите по възраст за България не може да се направи на тази основа.

Какво не показват тези данни

Анализът на ЕАОС ползва корелации на ниво площ, не данни за отделни хора, и затова не може да докаже, че конкретна група е изложена на по-висок шум (Европейска агенция по околна среда). В градските данни е включен само пътният трафик, а доходи и имущество на европейско ниво не са налични, така че заетостта и мястото на раждане са само приблизителни заместители. Бременните жени не са разгледани, а доказателствата за психично здраве, сън и слух остават ограничени.

Препоръката на агенцията е общите мерки за намаляване на шума да се съчетаят с целеви действия около училища и болници, като например зони с ограничен трафик или времеви забрани (Европейска агенция по околна среда). В плановете за действие е предложено да се отчита уязвимостта, а консултациите да включват и групи с по-малко ресурси (Европейска агенция по околна среда).

Къде да проверите числата сами

За година по-късно или по-ранно от използваните тук проверете страницата на НСИ „Регистрирани шумови нива“ в раздел „Околна среда“ и таблицата на Евростат ilc_mddw01 с филтър по държава и по риск от бедност (Национален статистически институт, Евростат). Редовете в нашата таблица са подбрани години, а пълният ред е в базата на Евростат; за повече подобни набори вижте и страницата за отворени данни. Сравнявайте само показатели с еднакъв метод: анкета с анкета, измерване с измерване.