Загуби от климатични бедствия в България – 6,29 млрд. евро за 45 години

Загубите от климатични бедствия в България за 1980–2024 г. са 6 290 млн. евро в цени от 2024 г. Сумата е по наше изчисление по данни на Евростат и Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) (Евростат, Европейска агенция по околна среда). От тях 2 588 млн. евро, или 41% по наше изчисление, са отчетени само за 2005 г..

За последните 30 години страната губи средно по 29,22 евро на човек годишно, а ЕС – по 48,99 евро (Евростат). Разликата не означава, че времето в България е по-спокойно. Причината е в начина, по който се събират данните, и тя личи най-ясно при селското стопанство.

Загуби от климатични бедствия по години

Редът за България се състои от няколко години с големи щети и дълги периоди без записани щети (Евростат). В 25 от 45-те години стойността е нула. Годините 2005, 2014 и 2015 заедно дават 5 303 млн. евро, или 84% от общата сума, по наше изчисление.

Нулата в таблицата означава, че в базата няма записано събитие с щети. Базата се попълва по записи за отделни събития (Европейска агенция по околна среда). За 2020–2024 г. България отчита общо 78 млн. евро загуби, а ЕС – 224,8 млрд. евро, по наше изчисление (Евростат). Това прави средно по 44,9 млрд. евро годишно за ЕС.

България и Южна Европа при загубите на човек

Годишните стойности се колебаят силно, затова страните се сравняват по-добре по 30-годишната средна (Европейска агенция по околна среда). Само за 2024 г. Испания отчита 18 220 млн. евро загуби, или 372,99 евро на човек (Евростат). В Гърция през 2023 г. те са 383,96 евро на човек.

Показателят за България е 60% от средния за ЕС, по наше изчисление. Той е по-нисък от всички южноевропейски страни в таблицата (Евростат). Най-високата стойност в ЕС е в Словения – 240,43 евро на човек. Таблицата е само по държави, затова не показва разликите между областите, каквито се виждат при БВП на човек по области.

Какво не влиза в статистиката на загубите

Показателят отчита преки щети върху инфраструктура и друго физическо имущество (Европейска агенция по околна среда). В него не влизат косвените загуби, като по-ниската производителност, нито разходите за възстановяване. Стойностите са превърнати в цени от 2024 г. с дефлатора на БВП.

Сушите, горските пожари, студовете и сланите заедно са 8% от загубите в ЕС (Европейска агенция по околна среда). Загубената реколта не е унищожено имущество. Затова тя се вижда в сметките за селското стопанство, а не в базата за бедствията. Така сухите години изглеждат спокойни в реда за загубите – за 2024 г. България има записани само 2 млн. евро (Евростат).

Селското стопанство през 2025 г. в сметките на НСИ

Първата оценка на НСИ за 2025 г. отчита 4,8% по-малък обем в растениевъдството и 6,6% по-високи цени (НСИ). НСИ обяснява резкия спад при плодовете и пресните зеленчуци с неблагоприятните метеорологични условия. Обемът при прасковите е с 53,3% по-малък, при ябълките с 24,2% и при доматите с 22,6%.

При плодовете това се вижда най-ясно. Обемът е почти наполовина, цените са с 84,7% по-високи и стойността остава 99,4% от тази за 2024 г. (НСИ). Средният индекс обаче не показва кои стопанства са загубили реколтата си и кои са продали на по-високи цени.

Нетният предприемачески доход е 915,0 млн. лв. и е с 6,3% по-нисък от 2024 г. (НСИ). Нетният доход по факторни разходи намалява с 5,3%. Оценката е публикувана на 22.12.2025 г. и е първа, тоест числата ще бъдат уточнявани.

Доходите от земеделие в Южна Европа през 2025 г.

Средно за ЕС производителността на труда в селското стопанство расте с 9,2% през 2025 г. (Евростат). Реалният доход на фактора се увеличава с 8,1%. Спад има в 8 държави, сред които Хърватия с 14,9%, Португалия с 10,7% и Гърция с 8,8%. Реалният доход на фактора в Гърция е с 11% по-нисък от 2024 г. (CAP Reform).

Реалният доход на фактора за българското земеделие през 2025 г. е 70–75% от нивото си през 2015 г., както в Унгария и Литва (CAP Reform). Новината на Евростат не посочва причините за спада по държави (Евростат).

Сушата обхваща 53% от Европа през май 2025 г. По влажност на почвата годината е сред трите най-сухи от 1992 г. насам (ECMWF). Изгорелите площи в Европа са около 1 034 000 ха, най-много откакто се водят записи. Сухата година и по-ниските доходи на юг съвпадат по време. Това обаче не доказва причинна връзка, докато няма разбивка на загубите по фактори.

Колко от загубите са застраховани

Под 20% от загубите в ЕС за 1980–2024 г. са били покрити от частни застраховки (Европейска агенция по околна среда). Делът е над 35% при бурите и около 15% при наводненията. При сушите, горещините и другите климатични събития е малко над 10%.

Застрахованият дял е под 3% в България, както и в Хърватия, Кипър, Литва, Малта и Румъния (Европейска агенция по околна среда). По наше изчисление по данни на ЕАОС това означава, че над 97% от записаните щети в страната не са покрити от частна застраховка. Колко ресурс има държавата, показва сравнението на данъчната тежест в България спрямо ЕС.

Къде да проверите числата сами

Таблицата cli_iad_loss на Евростат дава загубите в милиони евро и в евро на човек (Евростат). Има и годишна стойност, и 30-годишна средна. С всяка нова версия на базата стойностите се преизчисляват заради ценовите индекси, валутните курсове и новите събития. Затова сумите в по-стари публикации може да се различават от сегашните (Европейска агенция по околна среда).

Сметките за селското стопанство на НСИ излизат първо като първа оценка в края на годината. Тази за 2025 г. е от 22.12.2025 г. (НСИ). Първата оценка на Евростат за доходите от земеделие по държави за 2025 г. е публикувана на 17.12.2025 г. (Евростат).