Един час труд в България струва на работодателя 12 евро – най-малко в ЕС, където средното е 34,9 евро

През 2025 г. един отработен час на наето лице струва на работодателя в България средно 12,0 евро – заплатата, осигуровките и другите разходи за труд заедно. Средно в ЕС цената е 34,9 евро, тоест българската е 34% от европейската. Никоя от 26-те държави с данни за 2025 г. няма по-ниска цена на часа; най-близка е Румъния с 13,6 евро (Евростат).

Какво показват данните

Разликата с най-скъпите държави е почти пет пъти. Най-висока е цената в Люксембург (56,8 евро), Дания (51,7), Нидерландия (47,9), Австрия (46,3) и Германия (45,0). Люксембургският час е 4,7 пъти по-скъп от българския (Евростат). За Белгия още няма данни за 2025 г.; през 2024 г. там е 48,2 евро.

Най-близо до България са Румъния и Унгария. Румъния е с 13,6 евро, Унгария – с 15,2. Следват Латвия (16,3), Литва (17,8) и Гърция (18,2), а Полша, Чехия и Словакия са между 19,1 и 19,8 евро (Евростат).

В България работодателят плаща по-малко „отгоре“ на заплатата. От 12,0 евро 10,5 са заплати, а 1,6 – другите разходи за труд, като осигуровките на работодателя (Евростат, Евростат). Те са 13,1% от цената. В ЕС тези разходи са 8,6 от 34,9 евро, или 24,8%. По-нисък дял от България имат само Румъния (4,8%), Литва (5,5%), Малта (5,8%), Хърватия (11,9%) и Люксембург (12,4%). Най-висок е във Франция (32,3%) и Швеция (31,7%).

Вътре в страната разликата е 3,6 пъти. Според НСИ през 2024 г. часът струва средно 10,09 евро за цялата икономика. Най-скъп е в сектора на информацията, творческите продукти и далекосъобщенията (21,19 евро), а най-евтин – в хотелиерството и ресторантьорството (5,95 евро). Над 12 евро са още енергетиката (17,73), добивната промишленост (15,23), финансите (14,21), професионалните дейности (13,15), държавното управление (12,96) и образованието (12,48). Строителството (8,12) и търговията (8,26) са под средното (НСИ). Публичният сектор плаща на час повече от частния: 11,48 евро срещу 9,67.

Как се променя цената

През 2008 г. часът в България струва 2,6 евро, а през 2025 г. – 12,0, или около 4,6 пъти повече. В ЕС за същото време цената расте от 21,6 на 34,9 евро. Така съотношението между двете се променя от 12% през 2008 г. на 23% през 2020 г. и 34% през 2025 г. (Евростат).

Само от 2020 г. насам цената в България расте с около 82% – най-бързо от всички 26 държави с данни. Следват Полша (около 75%), Литва (около 73%) и Румъния (около 66%). В ЕС ръстът е около 23%. През 2025 г. България е на първо място и по годишен ръст: 13,1% при 4,1% средно за ЕС, а след нея са Хърватия (11,6%) и Полша (10,5%) (Евростат). Процентите от 2020 г. са наше изчисление от закръглените стойности в евро. По предварителни данни на НСИ през второто тримесечие на 2026 г. общите разходи на работодателите за час са с 9,9% над тези от същото тримесечие на 2025 г. (НСИ).

Колкото и бързо да расте, разликата в евро не намалява: тя е 19,0 евро през 2008 г., 21,8 през 2020 г. и 22,9 през 2025 г. (Евростат). Сближаването е в проценти, а не в абсолютни суми.

Методология

Евростат определя часовата цена на труда като заплати и други разходи за труд плюс данъците върху труда минус субсидиите, в евро на отработен час. Обхватът е индустрията, строителството и услугите без публичната администрация, отбраната и задължителното социално осигуряване (Евростат). Нивата за 2025 г. са оценки: Евростат ги получава от проучването на разходите за труд за 2020 г., което обхваща предприятия с 10 и повече заети и се прави на четири години, и ги екстраполира с годишните темпове на индекса на разходите за труд (Евростат). НСИ измерва разходите на работодателя за час за всички наети по трудово и служебно правоотношение, включително в селското стопанство и в публичния сектор (НСИ). Затова за 2024 г. НСИ дава 10,09 евро, а Евростат – 10,6 евро: обхватът и определението не са едни и същи.

При сравнение във времето в евро данните за държавите извън еврозоната, като Румъния, Унгария и Полша, са повлияни от валутните курсове (Евростат). За 2008, 2012 и 2016 г. Евростат публикува само по една година на четири, затова графиката не е с равни интервали.

Какво не показват данните

Часовата цена не е заплата на ръка и не е производителност. По-високата цена на часа може да отразява по-висока производителност, различна структура на икономиката или различно данъчно облагане на труда, а таблицата не разделя тези причини. Тя не показва и колко часа се работят: за дължината на работната седмица виж анализа за работното време.