Сърдечносъдовите болести стоят зад 62% от смъртните случаи в България – смъртността от тях е почти три пъти над средната за ЕС

През 2023 г. са починали 99 374 жители на България. От тях 61 659, или 62,0%, са починали от болести на кръвообращението (Евростат). В ЕС този дял е 32,8% (Евростат). НСИ отчита подобна картина и за 2025 г.: 60,9% от умиранията са от тази група (НСИ).

Разликата не се обяснява само с възрастта на населението. Стандартизираната смъртност, която привежда държавите към една и съща възрастова структура, е 923 на 100 хил. души в България при 313 средно в ЕС. Това е най-високата стойност в Съюза, следвана от Румъния (787) и Латвия (726, Евростат).

Какво показват данните

Почти три пъти над средното. България е с 2,95 пъти по-висока смъртност от болести на кръвообращението от средната за ЕС. Общата стандартизирана смъртност у нас е 1455 при 963 в ЕС, или 1,5 пъти, и също е най-високата в Съюза (Евростат).

Тази група обяснява цялата разлика. Общата разлика е 492 на 100 хил., а само при кръвообращението тя е 610. Без тази група смъртността в България е 532 при 650 в ЕС, тоест с 18% по-ниска (Евростат). Тези две числа са наше изчисление: общата смъртност минус смъртността от болести на кръвообращението.

Най-голямата разлика е при инсултите и сърдечните болести извън инфаркта. Мозъчносъдовите болести (инсултите) са 269 при 64 в ЕС, или 4,2 пъти, а другите болести на сърцето – 308 при 78, или 4,0 пъти. И в двете групи България е първа в ЕС. Инфарктът е 70 при 33, или 2,1 пъти, а България е втора след Румъния. Исхемичните болести на сърцето общо са 182 при 100, или 1,8 пъти (Евростат).

При хората под 65 години разликата е още по-голяма. Стандартизираната смъртност от болести на кръвообращението под 65 г. е 151 при 37 в ЕС, или 4,0 пъти. Над 65 г. тя е 4112 при 1450, или 2,8 пъти. И в двете възрастови групи България е първа (Евростат).

Другите основни причини са под средното, освен храносмилателните. Новообразуванията (ракът) са 221 при 233 в ЕС, дихателните болести – 70 при 75, външните причини (злополуки, самоубийства, насилие) – 34 при 49, а България е втора от най-ниските в ЕС след Испания. Единствено при болестите на храносмилателната система България е над средното: 62 при 43 (Евростат). Ракът е 16,7% от умиранията у нас и 23,9% в ЕС (Евростат). НСИ отчита за 2025 г. смъртност от новообразувания 267 на 100 хил. души: 312 при мъжете и 225 при жените (НСИ).

Как се променя смъртността

От 2013 до 2023 г. смъртността от болести на кръвообращението в България пада с 15,1%: от 1087 на 923. В ЕС спадът е с 22,5%, от 404 на 313 (Евростат). Затова съотношението между двете расте от 2,7 на 2,9 пъти.

Показателят в България е най-висок през 2021 г. (1211), годината с най-много починали от потвърден COVID-19 у нас – 27 007, а през 2023 г. те са 975 (Евростат). Оттогава има спад, но стойността от 2023 г. остава почти три пъти над средната за ЕС.

Какво не показват данните

Статистиката за причините за смърт се основава на медицинското свидетелство за смърт (Евростат). Показва коя причина е вписана като основна, а не каква е реалната заболеваемост. Различията в практиката на вписване могат да изкривят сравненията между държавите.

Най-ясният пример е деменцията: в България стандартизираната смъртност от нея е 0,3, в Румъния 0,03, а средно в ЕС 34,1 (Евростат). Толкова голяма разлика трудно е реална. Вероятно е свързана с това коя причина се вписва като основна, но това е наше тълкуване, а не извод на Евростат. Затова част от високите стойности при кръвообращението може да отразяват начина на вписване, а данните не позволяват да се отдели реалното от отчетеното.

Методология

Стандартизираната смъртност е на 100 хил. души и е приведена към европейското стандартно население, в употреба от 2013 г. (Евростат). Така сравненията между държавите и във времето не зависят от възрастовата структура. Причините са по Международната класификация на болестите (МКБ-10). Данните за 2023 г. са най-новите за всички държави.

Показателите на НСИ са други: те са груби коефициенти на 100 хил. души от населението, не са стандартизирани и не бива да се сравняват с данните на Евростат (НСИ). Дяловете от умиранията за България за 2023 г. са наши изчисления от броя на умрелите по причини в таблицата на Евростат (hlth_cd_aro), а за ЕС – от статистическия преглед на Евростат (Евростат). Затова 62,0% за 2023 г. и 60,9% за 2025 г. на НСИ не са съвсем сравними. Продължителността на живота е разгледана в анализа за продължителността на живота.