На евроизборите гласува всеки трети българин – България е трета отдолу в ЕС

На изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. в България гласуват 33,78% от избирателите, по данните на Европейския парламент. Средната активност за ЕС е 50,74%. По-ниска от българската е само в Хърватия (21,35%) и Литва (28,97%), а Латвия е почти наравно с 33,82% (Европейски парламент).

По протокола на ЦИК за европейските избори в страната и в чужбина гласуват 2 073 730 души (ЦИК).

Какво показват данните

Активността не е стигала 40%. България избира евродепутати пет пъти. През 2007 г., малко след присъединяването, гласуват 29,22%. Най-високата активност е през 2009 г. – 38,99%. След това тя е 35,84% през 2014 г., 32,64% през 2019 г. и 33,78% през 2024 г. (Европейски парламент)

ЕС се обърна, България – не. Средната активност в Съюза пада на всеки избори от 1979 до 2014 г.: от 61,99% до 42,61%. През 2019 г. тя скача до 50,66% и през 2024 г. се задържа на 50,74% (Европейски парламент). В България такъв обрат няма: след 2009 г. активността остава между 32% и 36%.

Разликата с ЕС се увеличава. През 2009 г. България е с 4 пункта под средното за ЕС (38,99% срещу 42,97%). През 2014 г. разликата е под 7 пункта, а през 2019 и 2024 г. – около 17–18 пункта (Европейски парламент).

Как се подрежда Европа

Най-висока е активността в Белгия (89,01%) и Люксембург (82,29%), където гласуването е задължително, и в Малта (72,98%). Германия е с 64,74%, Унгария с 59,46% (Европейски парламент). Ниската активност е характерна за част от държавите, приети през 2004, 2007 и 2013 г.: освен Хърватия, Литва, България и Латвия, под 40% са Словакия (34,38%), Чехия (36,45%) и Естония (37,64%). Сред по-новите членки има и висока активност: Кипър (58,86%) и Румъния (52,40%) са над средното за ЕС.

Един ден, два избора

През 2024 г. в България европейските избори съвпадат с парламентарните. По протоколите на ЦИК на същия ден за Народно събрание гласуват 2 268 849 души, а за Европейски парламент – 2 073 730 (ЦИК). Списъците за двата вота са различни, а не всеки, който е гласувал за едното, е пуснал бюлетина и за другото. Дори съвпадението с национален вот не вдига активността на европейските избори над 34%.

Най-големите промени

Активността между две поредни евроизбори може да се промени драстично. В Литва тя пада от 53,48% през 2019 г. на 28,97% през 2024 г., в Хърватия – от 29,85% на 21,35% (Европейски парламент). Колебанията в България са по-малки, но посоката от 2009 г. насам е надолу.

В дълъг план активността на евроизборите в цял ЕС пада почти три десетилетия: от 61,99% през 1979 г. до 49,51% през 1999 г. и 45,47% през 2004 г. Обратът идва чак през 2019 г. (Европейски парламент)

В абсолютни числа през 2024 г. в списъците за европейските избори в България са 6 170 472 души при предаването им на секционните комисии, а още 121 556 са дописани в изборния ден (ЦИК).

Методология

Данните за активността по държави са от сайта с резултатите на Европейския парламент, който събира официалните национални данни (Европейски парламент). Процентът за България при Европейския парламент (33,78%) се различава от това, което се получава от окончателния протокол на ЦИК, ако разделим гласувалите на всички избиратели в списъците, включително дописаните в изборния ден – 32,96% (наше изчисление по (ЦИК)). Разликата идва от различната база: кои избиратели се включват в знаменателя.

Процентът не казва нищо за това кой гласува. Данни за възрастта и пола на гласувалите на евроизборите не се публикуват в протоколите на ЦИК, затова не може да се каже дали ниската активност в България е еднаква във всички групи.

Евроизборите се провеждат на всеки пет години в един и същ период във всички държави, но правилата за гласуване се определят от националните закони. Затова активността зависи и от неща като задължителното гласуване, гласуването по пощата и съвпадението с други избори.