Жените в Народното събрание са 57 от 240 – България е шеста отдолу в ЕС

В Народното събрание, избрано на 19 април 2026 г., жените са 57 от 240 депутати, или 23,8%. Мъжете са 183 (Интерпарламентарен съюз). Това е по-малко от една четвърт от парламента.

По годишните данни на Евростат за 2025 г., тоест за предишния парламент, делът на жените в българския парламент е 25,0%. Средното за ЕС е 33,6%. По-нисък дял от България имат само пет държави: Кипър (14,3%), Унгария (15,6%), Румъния (22,0%), Словакия (22,7%) и Гърция (23,9%, Евростат).

Какво показват данните

Двайсет години почти без промяна. През 2005 г. жените са 21,3% от депутатите, през 2015 г. 19,6%, през 2025 г. 25,0% (Евростат). Най-високият дял за периода е 27,1% през 2019 и 2020 г. Новият парламент от 2026 г. е под него.

ЕС се движи по-бързо. През 2005 г. средното за ЕС е 21,9%, почти колкото в България. До 2025 г. то расте до 33,6% (Евростат). Така разликата, която преди двайсет години е под един пункт, сега е 8,6 пункта.

Най-високите дялове са в Северна Европа и Испания. Финландия е с 46,0%, Швеция с 44,8%, Дания с 44,7%, Белгия с 44,2%, Испания с 43,3% (Евростат). Шест държави са над 40%, но в нито една жените не са мнозинство в парламента. От държавите, приети в ЕС от 2004 г. насам, над средното е само Латвия (36,0%), а Хърватия (33,3%) е малко под него. Останалите са под 31%, а най-ниски са Кипър и Унгария с под 16%.

Скоковете следват изборите. Най-ниските стойности са за 2014–2016 г.: 20,4%, 19,6% и 19,2%. През 2017 г., годината на нови парламентарни избори, делът е 25,9% (Евростат). Серията от предсрочни избори от 2021 г. насам не променя съществено картината: между 23,8% и 25,8%.

Народното събрание има 240 места. При население около 6,8 милиона, по данните на Интерпарламентарния съюз, на един депутат се падат около 28 300 жители (Интерпарламентарен съюз).

В правителството

Евростат следи и дела на жените сред министрите. През 2025 г. в България той е 27,8% при 31,9% в ЕС. Година по-рано българският показател е 38,4%, над средното за ЕС от 35,1% (Евростат). При правителствата делът се мени рязко с всеки нов кабинет, защото министрите са малко и една смяна променя процента с няколко пункта. През 2012 г. българският показател е 38,0%, през 2015 г. пада на 27,0%, а през 2020 и 2022 г. е около 40%.

Квоти и правила

В базата данни на Интерпарламентарния съюз за България е посочено, че избирателна квота за жени няма и в парламента няма запазени места за определени групи. Отбелязано е, че политическите партии сами насърчават повече кандидатки, а като източник е посочен Законът за равнопоставеност на жените и мъжете от 2016 г. (Интерпарламентарен съюз)

Какво да следим

След всеки избор съставът на парламента се променя и с него делът на жените. Данните на Интерпарламентарния съюз се обновяват бързо, а Евростат публикува годишната стойност в началото на следващата година. Стойността за 2026 г. при Евростат ще отрази новия парламент, в който по данните на Интерпарламентарния съюз жените са 23,8% (Интерпарламентарен съюз). Друг полезен показател е колко жени са били в кандидатските листи и колко са получили преференции; ЦИК публикува листите за всеки избор и този анализ предстои.

Методология

Евростат публикува данните по информация на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), като за всяка година взема състава на парламента към определена дата (Евростат). Затова стойността за 2025 г. описва парламента преди изборите през април 2026 г. Народното събрание е еднокамарно, затова за България показателят обхваща целия парламент. Данните на Интерпарламентарния съюз описват текущия състав на парламента и се обновяват при промени (Интерпарламентарен съюз).

Делът показва колко жени заемат депутатски места, а не колко са били в листите или колко са получили преференции. Тези данни се публикуват от ЦИК за всеки избор и са тема на отделен анализ.