Президентските избори в числа – четири балотажа, все повече кандидати и активност под 40%

На 25 октомври България избира президент за пети път от 2006 г. насам – годината, от която ЦИК публикува пълните протоколи онлайн. В регистъра на ЦИК за този вот са вписани 28 кандидатски листи, като една от тях е заличена с решение от 23 септември (ЦИК). Това е най-дългият списък от кандидатски двойки поне от 2006 г. насам.

От 27-те действащи листи 7 са издигнати от партии, а 20 от инициативни комитети, тоест като независими кандидати. Заличената листа също е на инициативен комитет.

Текстът не прави прогнози. Той събира числата от предишните четири избора, за да е ясно с какво ще се сравняват резултатите в неделя.

Правилото, което почти винаги води до втори тур

Конституцията поставя две условия за избор още на първия тур: кандидатът трябва да получи повече от половината действителни гласове, а в гласуването да са участвали повече от половината избиратели. Ако никой не е избран, до седем дни се провежда нов избор между първите двама (Конституция, чл. 93).

През 2006, 2011, 2016 и 2021 г. и четирите избора завършват с балотаж, но всеки път по различна причина.

Изчисление на Редакцията по протоколите на ЦИК.

Случаят от 2006 г. показва колко тежи прагът за активност. Георги Първанов получава 64,0% от действителните гласове, но гласуват 2 856 734 души от 6 477 126 в списъците, или 44,1% (ЦИК, 2006). Изборът се решава на втория тур, където той печели с 75,9%.

През 2021 г. Румен Радев е на 0,6 пункта от абсолютното мнозинство с 49,4%, но и активността е под 50% (ЦИК, 2021).

Активността

Вторият тур винаги събира по-малко хора. Спадът е между 1,5 и 5,8 процентни пункта. През 2021 г. на балотажа гласуват 2 310 903 души – най-малкото в целия период (ЦИК, II тур 2021).

Най-високата активност е през 2016 г. Тогава на първия тур гласуват 3 943 004 души, или 56,2% (ЦИК, 2016). През 2011 г. изборът е заедно с местните, през 2016 г. – с национален референдум, а през 2021 г. – с парламентарните избори. Съвпадението с друг вот обаче не гарантира висока активност: 2021 г. е годината с най-ниската.

„Не подкрепям никого“

В президентските избори тази опция се появява през 2016 г. На първия тур тогава я избират 214 094 души (5,6% от действителните гласове), а на втория – 155 411 (4,5%). През 2021 г. те са много по-малко: 60 786 на първия тур (2,3%) и 34 169 на втория (1,5%) (ЦИК, 2016, II тур). Тези гласове се броят за действителни, но не отиват за кандидат, така че вдигат прага от 50%, който трябва да прескочи победителят на първия тур.

Методология

Активността в таблицата и графиката е изчислена от Редакцията като дял на гласувалите (по подписите в избирателните списъци) от всички избиратели в списъците, включително дописаните в изборния ден и тези в допълнителните списъци. Затова числата може да се различават с до два пункта от активността, която ЦИК публикува в изборната нощ. Например за първия тур през 2021 г. ЦИК съобщава 40,50% в 20:00 ч. при база 6 635 305 избиратели, а ние получаваме 38,7% при база 6 949 938 по окончателния протокол.

Списъците включват и българите, които живеят в чужбина. Пълнолетните жители на страната към 1 януари 2025 г. са 5 334 250 по данни на Евростат (наше изчисление от demo_pjan), докато в списъците през 2021 г. са близо 6,95 милиона. Затова активността, изчислена спрямо списъците, изглежда по-ниска от тази сред хората, които живеят в страната. Точна оценка не е възможна, защото гласуват и избиратели в чужбина.

Броят на кандидатските двойки за 2006 и 2011 г. е броят на регистрираните листи по протокола на ЦИК, за 2016 и 2021 г. – броят на двойките в резултатите от първия тур, а за 2026 г. – регистрираните листи без заличената.

Какво да следим

След 25 октомври ще сравним новата активност и разпределението на гласовете с тези числа, когато ЦИК публикува окончателния протокол. Ако нито една двойка не изпълни двете конституционни условия, балотажът ще бъде седем дни по-късно.