На изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г. в България гласуват 3 360 330 души – 51,11% от избирателите в списъците, по данните на ЦИК (ЦИК). Активността е по-висока, отколкото на всички парламентарни избори в страната от юли 2021 г. насам, но в сравнение с останалите държави от ЕС е най-ниската: никъде другаде на последните избори за национален парламент не са гласували по-малко хора като дял от избирателите.
Какво показват данните
България е последна, но не сама в долната част. Под 55% са още Латвия (51,79% през октомври 2026 г.), Литва (52,20% на първия тур през октомври 2024 г.), Румъния (52,50% през декември 2024 г.) и Гърция (53,74% на повторните избори през юни 2023 г.). Разликата между България и Латвия е по-малка от един процентен пункт.
Средата на ЕС е около 69%. Ако подредим 27-те държави, в средата е Словакия с 68,50%. Простата средна стойност на 27-те процента е 69,4% – с около 18 пункта над българската. Това не е средна активност на гражданите на ЕС, защото всяка държава тежи еднакво, независимо от броя на избирателите.
Най-висока е активността в Белгия (88,45%), Малта (87,47%) и Люксембург (87,20%). В Белгия и Люксембург гласуването е задължително по закон, макар че санкции на практика не се налагат (Уикипедия). Малта няма такова задължение, но там на изборите на 30 май 2026 г. гласуват 87,47% (Уикипедия). Над 80% са още Швеция (84,9%), Дания (83,99%) и Германия (82,5%) (Федерален изборен ръководител).
Високата активност не е само западноевропейска. Унгария (78,99% през април 2026 г.), Полша (74,38% през октомври 2023 г.) и Словения (70,25% през март 2026 г.) са над средата на ЕС. В Полша активността през 2023 г. е с 12,6 пункта над предишните избори, а в Унгария през 2026 г. – с 9,4 пункта (Уикипедия, Уикипедия).
| Група | Държави (активност на последните избори за парламент) |
|---|---|
| Под 55% | България 51,11%, Латвия 51,79%, Литва 52,20%, Румъния 52,50%, Гърция 53,74% |
| 55–65% | Португалия 58,3%, Ирландия 59,7%, Хърватия 62,31%, Естония 63,53%, Италия 63,85% |
| 65–75% | Испания 66,6%, Франция 66,71%, Кипър 66,91%, Словакия 68,5%, Чехия 68,95%, Словения 70,25%, Финландия 72,6%, Полша 74,38% |
| Над 75% | Австрия 77,7%, Нидерландия 78,3%, Унгария 78,99%, Германия 82,5%, Дания 83,99%, Швеция 84,9%, Люксембург 87,2%, Малта 87,47%, Белгия 88,45% |
Последните избори за долна камара или еднокамарен парламент към 8 ноември 2026 г.; Франция и Литва – първи тур, Италия – Камара на депутатите.
България в собствения си ред
Активността в България пада силно в поредицата от предсрочни избори след 2021 г. и достига дъното си през юни 2024 г. Как се променя броят на гласувалите на всеки от осемте вота за пет години, показваме в анализа Осем парламентарни избора за пет години. На евроизборите картината е сходна: там България е трета отдолу в ЕС (анализ).
Задължителното гласуване не е решение, което страната е запазила. Парламентът го въвежда през 2016 г., но Конституционният съд отменя санкцията през 2017 г. с мотива, че правото на глас е субективно право, а не публично задължение (Уикипедия). Подробно за закона и решението – в анализа за задължителното гласуване.
Какво не показват данните
Базата не е една и съща. Всяка държава смята активността спрямо своите списъци. За България ЦИК дава 51,11%: 3 360 330 гласували спрямо 6 575 151 избиратели, по които ЦИК смята активността (ЦИК). Ако към тях се добавят дописаните в изборния ден и избирателите в секциите в чужбина, делът е 48,7% (наше изчисление по окончателния протокол, подробно тук). Подобни разлики има и другаде, затова разлика от един-два пункта между две държави не е показателна.
Изборите са в различни години. Сравнението е между последните избори във всяка държава – от септември 2022 г. в Италия до октомври 2026 г. в Латвия. Активността зависи и от момента: предсрочни избори, избори в един ден с други или силно поляризирани кампании. В Гърция например повторните избори през юни 2023 г. са с 7,36 пункта по-ниска активност от тези месец по-рано (Уикипедия).
Процентът не казва кой гласува. Данните са само общи за страната: не показват възрастта, образованието или мястото на живеене на гласувалите и негласувалите.
Откъде са числата
За България: страницата „Активност на гласуване“ на ЦИК за изборите на 19 април 2026 г. За останалите 26 държави: окончателните резултати на националните изборни органи, както са дадени в статиите за всеки вот в английската Уикипедия (списъкът е в източниците), а за Германия – и на сайта на федералния изборен ръководител. Таблицата ще бъде обновена след изборите в Испания, насрочени за 29 ноември 2026 г. (Уикипедия).
Източници
- ЦИК: Активност на гласуване – избори за народни представители, 19 април 2026
- Уикипедия: Compulsory voting (задължително гласуване в държавите от ЕС)
- Уикипедия: 2026 Latvian parliamentary election (по данни на ЦИК на Латвия)
- Уикипедия: 2024 Lithuanian parliamentary election
- Уикипедия: 2024 Romanian parliamentary election
- Уикипедия: June 2023 Greek parliamentary election
- Уикипедия: 2025 Portuguese legislative election
- Уикипедия: 2024 Irish general election
- Уикипедия: 2024 Croatian parliamentary election
- Уикипедия: 2023 Estonian parliamentary election
- Уикипедия: 2022 Italian general election
- Уикипедия: 2023 Spanish general election
- Уикипедия: 2026 Spanish general election
- Уикипедия: 2024 French legislative election
- Уикипедия: 2026 Cypriot legislative election
- Уикипедия: 2023 Slovak parliamentary election
- Уикипедия: 2025 Czech parliamentary election
- Уикипедия: 2026 Slovenian parliamentary election
- Уикипедия: 2023 Finnish parliamentary election
- Уикипедия: 2023 Polish parliamentary election
- Уикипедия: 2024 Austrian legislative election
- Уикипедия: 2025 Dutch general election
- Уикипедия: 2026 Hungarian parliamentary election
- Федерален изборен ръководител на Германия: Bundestagswahl 2025, резултати
- Уикипедия: 2026 Danish general election
- Уикипедия: 2026 Swedish general election
- Уикипедия: 2023 Luxembourg general election
- Уикипедия: 2026 Maltese general election
- Уикипедия: 2024 Belgian federal election
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.