Осем парламентарни избора за пет години – колко души гласуваха всеки път

Между 4 април 2021 г. и 19 април 2026 г. българите избират Народно събрание осем пъти. Осем вота за шейсет месеца. По протоколите на ЦИК броят на гласувалите в тези осем избора варира от 2 268 849 до 3 360 330 души (ЦИК).

Преди президентския вот на 25 октомври подредихме числата от всички окончателни протоколи за страната, заедно с последните редовни избори през март 2017 г. като отправна точка.

Какво показват данните

Изчисление на Редакцията по окончателните протоколи на ЦИК. „В списъците“ включва дописаните в изборния ден.

Три години надолу. От април 2021 до юни 2024 г. броят на гласувалите намалява с повече от един милион – от 3 334 283 до 2 268 849. Единственото леко покачване в тази поредица е през април 2023 г., с около 80 хиляди души повече от октомври 2022 г.

Дъното е през юни 2024 г. Тогава изборът за парламент съвпада с изборите за Европейски парламент, но и така активността е 33,4% – най-ниската за целия период (ЦИК, 9 юни 2024). В същия ден в изборите за Европейски парламент гласуват 2 073 730 души. Списъците за двата вота са различни: за европейските избори в тях са 6 292 028 избиратели, с около половин милион по-малко, отколкото за парламентарните.

Обратът е през април 2026 г. На последните парламентарни избори гласуват 3 360 330 души, с 789 701 повече, отколкото през октомври 2024 г. (ЦИК, 19 април 2026). Това е най-високият брой гласували на парламентарни избори от 2017 г. насам, малко над април 2021 г. Активността от 48,7% се доближава до нивото отпреди серията от предсрочни избори, но остава под 2017 г.

Средно на осемте избора от април 2021 г. насам гласуват 2 782 918 души (наше изчисление). Последните избори са с 577 хиляди гласували над тази средна стойност, а най-слабите през юни 2024 г. – с 514 хиляди под нея.

Броят на избирателите в списъците почти не се променя: между 6,79 и 6,95 милиона при всички избори от 2021 г. насам. Следователно спадът и възстановяването са резултат от това колко хора решават да гласуват, а не от промени в списъците.

Защо процентите изглеждат ниски

В избирателните списъци са записани всички български граждани с право на глас, включително живеещите в чужбина. Пълнолетните жители на България към 1 януари 2025 г. са 5 334 250 души (наше изчисление по Евростат, demo_pjan). В списъците за април 2026 г. са 6 894 792 души, с около 1,56 милиона повече.

Ако разделим гласувалите през април 2026 г. на пълнолетните жители, делът излиза 63%. Това число също не е „истинската“ активност, защото в гласувалите има и хора, гласували в секции в чужбина. Истинската активност сред живеещите в страната вероятно е между двете стойности.

Методология

За всички избори използваме окончателния протокол на ЦИК за страната (с чужбина): точка „брой на гласувалите избиратели според положените подписи“ и броя на избирателите в списъците при предаването им на секционните комисии плюс дописаните в изборния ден. При изборите на 4 април 2021 г. протоколът дава тези два броя като едно число. При изборите, които съвпадат с друг вот (14 ноември 2021 г. с президентските, 9 юни 2024 г. с европейските), ползваме протокола за народни представители.

Активността, която ЦИК съобщава в изборната нощ, е на база данните от секциите в 20:00 ч. и може да се различава от нашата с до два процентни пункта. Окончателните протоколи са по-точни и сравними между изборите.

Какво да следим

След 25 октомври ще добавим президентския вот към тази поредица. Президентските и парламентарните избори не са пряко сравними, защото при първите има балотаж и друга динамика на кампанията, но броят на гласувалите показва дали върнатият през април 2026 г. интерес към изборите се запазва.