Избирателна активност в България – от 90,79% през 1990 г. до 51,11% през 2026 г.

На парламентарните избори на 19 април 2026 г. избирателната активност в България стигна 51,11% (БНР, Радио България). Гласувалите бяха около 3,36 млн. души, по наше изчисление по данни на. Активността е с 12,17 процентни пункта по-висока от октомври 2024 г., когато беше 38,94%, по наше изчисление по данни на (The Sofia Globe). През 1990 г. до урните отидоха 90,79% от избирателите, или 6 976 620 души (Kliuki.bg).

Избирателна активност в България на парламентарните избори от 1990 г.

От 1990 г. до април 2026 г. са проведени 18 избора за Народно събрание, като първите са за Седмото Велико народно събрание (The Sofia Globe, БНР, Радио България, Kliuki.bg). Осем от тях са между април 2021 г. и април 2026 г. – подробно за всеки от тях има в материала колко души гласуваха на осемте парламентарни избора за пет години (The Sofia Globe).

Спадът не е равномерен. Между 1997 и 2001 г. активността се повиши от 58,87% на 66,63%, а между 2005 и 2009 г. – от 55,76% на 60,64% (The Sofia Globe). Най-ниската стойност за парламентарен вот е от юни 2024 г. Тогава гласуваха 2 268 644 от 6 593 275 души в избирателните списъци, или 34,41%.

Средната активност по периоди

Отделните избори се влияят от конкретния момент, затова сме усреднили стойностите по периоди. Средните са прости, без претегляне с броя на избирателите.

Седемте избора от 2021 до 2024 г. имат средна активност с 34,90 пункта под тази за първите пет избора след 1990 г., по наше изчисление по данни на (The Sofia Globe, Kliuki.bg). Стойността от април 2026 г. остава с 3,08 пункта под средната за 2005–2017 г., по наше изчисление по данни на (БНР, Радио България).

Абсолютният брой гласували е паднал повече от процента. През 2026 г. гласуваха 3 616 290 души по-малко, отколкото през 1990 г. Това е 48,2% от тогавашния брой, по наше изчисление по данни на (БНР, Радио България, Kliuki.bg).

Къде се гласува най-много и най-малко

Разликата между районите през април 2026 г. е почти 30 пункта. Най-ниската активност беше в Кърджали с 29,53%, а най-високата в 23-ти избирателен район в София с 59,47% (БНР, Радио България). По общини крайните стойности са Белица с 69,57% и Ардино с 26,69%.

Ръстът се виждаше още по междинните данни. До 16:00 ч. на 19 април 2026 г. бяха гласували 34,63% от избирателите (The Sofia Globe). В същия час през октомври 2024 г. делът им беше 26,25%.

Активност на местните избори през 2019 и 2023 г.

Местните избори на 29 октомври 2023 г. събраха на първия тур 44,94% активност (БНР). Гласуваха над 2 713 000 от малко над 6 038 000 души в списъците. Четири години по-рано, през 2019 г., активността на първия тур беше 49,76%.

Спрямо парламентарните избори през април 2023 г. (40,69%) местният вот събра с 4,25 пункта повече избиратели, по наше изчисление по данни на (The Sofia Globe, БНР). Списъците обаче не са еднакви. За местните избори през 2023 г. в тях имаше около 6,04 млн. души, а за парламентарния вот през юни 2024 г. – 6 593 275.

Президентските избори 2026 и активност под една четвърт

Първият тур на президентските избори на 25 октомври 2026 г. завърши с активност 22,98% (БТА). Гласуваха 1 525 034 от 6 584 025 избиратели. За сравнение, на президентските избори през 2016 г. гласуваха около 4 млн. души, а през 2021 г. – около 2,5 млн. (Kliuki.bg).

Шест месеца по-рано, на парламентарните избори, гласуваха с 1 835 296 души повече, по наше изчисление по данни на (БНР, Радио България, БТА). Изводът ни е, че типът избор влияе на активността поне толкова, колкото и дългосрочната тенденция: един и същ електорат в рамките на една година дава 51,11% и 22,98%. Балотажът между Илияна Йотова и Андрей Гюров е с дата 1 ноември 2026 г. (bTV Новините). Предишните президентски вотове са разгледани в президентските избори в числа от 2006 г. насам.

Колко гласуват в България спрямо ЕС

Средната активност на националните парламентарни избори в ЕС-27 е 68,0% за 2013 г. (НСИ). През същата година в България гласуваха 52,47% (The Sofia Globe). Разликата е 15,53 пункта, по наше изчисление по данни на. НСИ посочва, че данните на държавите членки не са напълно съпоставими заради различните методи.

Евроизборите през 2024 г. дадоха активност 33,78% в България при 50,74% средно за ЕС (Европейски парламент). По-ниска беше само в Хърватия с 21,35% и в Литва с 28,97%. Динамиката на евроизборите е описана в материала за активността на евроизборите в България и ЕС.

Как се изчислява активността и защо числата се различават

Активността е броят на гласувалите, разделен на броя на хората в избирателния списък (НСИ). И числителят, и знаменателят зависят от момента, в който е взето числото. Затова за едни и същи избори могат да се срещнат различни стойности.

Изборите през 2014 г. са пример за това. В индикатора на НСИ активността им е 48,7% (НСИ). В окончателния ред на ЦИК стойността е 49,51% (The Sofia Globe). При президентския вот през 2026 г. ЦИК обяви 22,98%, а ако разделим 1 525 034 гласували на 6 584 025 избиратели, се получават 23,16%, по наше изчисление по данни на (БТА). Разликата идва от знаменателя: обявеният процент отговаря на списък от около 6,64 млн. души, по наше изчисление по данни на.

Когато ползвате тези данни, проверете три неща. Първо, дали числото е междинно (към 11:00, 16:00 или 20:00 ч.) или е окончателно, от протоколите (The Sofia Globe, БТА). Второ, кой е знаменателят – дали включва избирателите, вписани в допълнителните списъци в изборния ден. Трето, дали става дума за първи или втори тур, защото на местните избори двете стойности се различават (БНР).

Процентът не показва кой гласува по възраст, пол или образование. Той не показва и колко от бюлетините са действителни. Тези данни се публикуват отделно в протоколите на всеки вот, затова и сравнението между два избора има смисъл само при един и същ метод.