Професионалната квота във ВСС – активност 84% при прокурорите и 64% при съдиите

Професионалната квота във ВСС е 11 от общо 25 места в съвета. Шест от тях избират съдиите, четири – прокурорите, и едно – следователите (Сега, Сигурност в новините (safenews.bg)). На втория тур за прокурорската квота на 25 октомври 2026 г. гласуваха 1 313 от 1 567 прокурори с право на глас, което по наше изчисление е 83,8% (БТА). При последния завършен вот на съдиите, през юни 2022 г., на втория тур гласуваха 1 411 от 2 197 съдии, или 64,2% по наше изчисление (Lex.bg News, Върховен административен съд).

Накратко: - Четиримата избрани прокурори събраха между 442 и 556 гласа (Сега). Действителните бюлетини на втория тур бяха 1 308 (БТА). - За шестте съдийски места през 2026 г. се кандидатират 16 души, а седем от тях са председатели или заместник-председатели на съдилища (Сигурност в новините (safenews.bg)). - Сегашният ВСС работи с изтекъл мандат от 3 октомври 2022 г. (Европейска комисия). - През 2026 г. 24% от гражданите и 22% от фирмите в България оценяват независимостта на съдиите като добра. - Изборът на съдиите е насрочен за 7 ноември, парламентът избира своята квота на 19 ноември, а следователите гласуват на 21 ноември.

Активност на магистратите на изборите за ВСС

Прокурорите гласуваха с хартиени бюлетини в 29 секции. Във всеки областен център има по една секция, а в София – три (Сега). На първия тур на 24 октомври гласуваха 1 363 прокурори, или 86,97% (Fakti.bg). Към 13 ч. на втория тур активността беше 53,73% при 61,77% в същия час предишния ден.

Разликата между двата избора е 19,6 процентни пункта, по наше изчисление по данни на ВАС и БТА (БТА, Върховен административен съд). Двата избора обаче не са пряко сравними. През 2022 г. съдиите гласуваха електронно, а резултатът беше оспорен в съда заради технически проблеми (Свободна Европа). През 2026 г. гласуването е с хартия и видеонаблюдение в реално време (Сега). Между двата тура прокурорите губят 50 гласоподаватели, а съдиите през 2022 г. – 31 (Lex.bg News).

Числата може да се сравнят с активността на гражданските избори, например на президентските избори 2026 и на евроизборите.

Колко кандидати се борят за едно място

Най-голяма е конкуренцията сред прокурорите. Там 25 кандидати се явиха за 4 места (БТА). При съдиите през 2026 г. съотношението е почти същото като през 2022 г. (Сигурност в новините (safenews.bg), Lex.bg News).

През 2017 г. само един кандидат събра над 50% още на първия тур – със 988 гласа. Останалите пет места бяха разпределени на втория тур (Mediapool). Срокът за номинации на съдиите през 2026 г. изтече на 6 септември (Сигурност в новините (safenews.bg)).

Колко гласа стигат за място в квотата

Никой от 25-те кандидати на прокурорите не събра повече от половината действителни гласове. Затова за избрани се смятат четиримата с най-много гласове (БТА). Първият получи 556 гласа, а четвъртият – 442 (Сега). По наше изчисление това са съответно 42,5% и 33,8% от 1 308-те действителни бюлетини.

При съдиите през 2022 г. избраните събраха от 721 до 552 гласа при 1 409 действителни бюлетини (Върховен административен съд). Седмият по гласове кандидат получи 434 гласа. Така той остана на 118 гласа от шестото място, по наше изчисление по данни на ВАС. През 2017 г. последният избран събра 576 гласа, а първият неизбран – 553 (Mediapool). Разликата е 23 гласа, по наше изчисление по данни на Mediapool. По-ниски гласове не означават непременно по-слабо представителство. Те зависят и от това колко кандидати разделят гласовете.

Кой влиза в съдийската квота

През 2017 г. професионалната квота на съдиите се попълни от петима съдии от върховните съдилища и един окръжен съдия (Mediapool). През 2022 г. и шестимата избрани бяха съдебни ръководители, без нито един редови съдия (Свободна Европа). Сред 16-те кандидати за 2026 г. има 3 председатели и 4 заместник-председатели на съдилища, 3 върховни съдии и 6 редови съдии (Сигурност в новините (safenews.bg)).

Четирима от кандидатите през 2026 г. бяха избрани и през 2022 г., по наше съпоставяне на двата списъка (Сигурност в новините (safenews.bg), Lex.bg News). Изборът им тогава не доведе до членство в съвета (Сега). При прокурорите четиримата избрани идват от четири нива: районна, окръжна, апелативна и Върховна касационна прокуратура (БТА).

Защо изборът от 2022 г. не доведе до нов ВСС

Мандатът на сегашния съвет изтече на 3 октомври 2022 г. (Европейска комисия). Магистратите избраха своите представители през лятото на 2022 г. Парламентът обаче не избра своята квота и избраните тогава не встъпиха в длъжност (Сега). За всеки член от парламентарната квота е нужно мнозинство от две трети от депутатите (Сега, Сигурност в новините (safenews.bg)).

През януари 2025 г. парламентът забрани на ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища (Европейска комисия). Изслушването на кандидатите за парламентарната квота беше насрочено за 2–4 ноември 2026 г. (Сега).

Професионалната квота във ВСС и европейските стандарти

Европейската комисия отбелязва, че в съвета съдиите, избрани от свои колеги, не са мнозинство (Европейска комисия). В Съдийската колегия от 14 членове те могат да бъдат най-много 6. Сега са 4, а в пленума на съвета са 4 от 20. Дори при пълни 6 места делът им в колегията ще е 42,9%, по наше изчисление по данни на ЕК.

Комисията определя нивото под 30% като много ниско (Европейска комисия). Тя отново препоръчва на България да реформира състава на съвета според европейските стандарти за съдебните съвети.

Графикът до 21 ноември и къде да се проверят резултатите

Общото събрание на съдиите беше насрочено за 31 октомври и 7 ноември (Сега). Следователите имат събрания на 14 и 21 ноември, а парламентът гласува на 19 ноември (Сега). Данните в този анализ са към 29 октомври 2026 г. и не включват резултата от вота на съдиите на 7 ноември.

Решението за избора на прокурорите може да се обжалва в 7-дневен срок (БТА). През 2022 г. жалбите срещу вота на съдиите бяха разгледани от петчленен състав на ВКС и ВАС (Свободна Европа). При всеки нов резултат е полезно да се провери колко са гласувалите, колко са действителните бюлетини и каква е разликата между последния избран и първия неизбран.

Как са изчислени числата

Активността е изчислена като брой гласували, разделен на броя на имащите право на глас. Делът на кандидата е броят на гласовете му спрямо действителните бюлетини (БТА, Върховен административен съд). По наше изчисление по данни на БТА и „Сега“ сборът от дяловете на четиримата избрани прокурори е 151,7% (Сега). Това показва, че една бюлетина може да съдържа повече от едно име.

Повечето числа идват от обявените резултати, публикувани в медиите и на сайта на ВАС, а не от пълните протоколи на избирателните комисии (Lex.bg News, Върховен административен съд). За 2017 г. източникът дава 1 922 гласували, от тях 467 с хартия и 1 455 онлайн (Mediapool). Не дава обаче броя на съдиите с право на глас, затова активността за тази година не е изчислена.