Прокурорската квота във ВСС – 1 313 прокурори избраха четирима, никой с мнозинство

Прокурорската квота във ВСС има четирима нови членове от 25 октомври 2026 г. Нито един от тях обаче не е избран от мнозинството гласували (БТА, Сега). В избора участваха 1 313 от 1 567 прокурори в избирателния списък, а първият в класирането получи 556 гласа. По наше изчисление по данни на БТА това са 42,3% от гласувалите.

Колко прокурори гласуваха за прокурорската квота във ВСС

Изборът е свикан с покана от 10 юли 2026 г., подписана от временно изпълняващия функциите на главен прокурор (Прокуратура на Република България). Кандидатите бяха изслушани на 17 октомври в София, а гласуването беше на 24 октомври в избирателни секции в съдебните палати на окръжните градове. Изборът мина на два тура и завърши на 25 октомври (Сега).

Не гласуваха 254 прокурори, или 16,2% от списъка, по наше изчисление по данни на БТА (БТА). Тази активност не може да се сравнява пряко с активността на парламентарните избори, защото списъкът е затворен и в него са само действащите прокурори.

Как е разпределен съставът на ВСС

Съветът има 25 членове, като парламентът избира 11 от тях: шестима за Съдийската и петима за Прокурорската колегия (Сега). Прокурорската колегия има 11 членове. Това са главният прокурор, четирима избрани пряко от прокурорите, един от следователите и петима от Народното събрание (Висш съдебен съвет). Съдийската колегия е от 14 членове, от които най-много шестима се избират от съдиите (Европейска комисия).

Колегията на прокурорите държи 11 от 25 места в пленума, или 44%, по наше изчисление (Сега, Висш съдебен съвет). Прокурорите и следователите избират пряко 5 от 11 членове на колегията, толкова, колкото избира и парламентът. Заседанията на колегията се ръководят от главния прокурор, а при неговото отсъствие – от най-стария по възраст присъстващ член.

Четирима избрани без мнозинство

Новите членове са от Софийската районна, Кюстендилската окръжна, Софийската апелативна и Върховната касационна прокуратура (БТА). Те получиха съответно 556, 496, 491 и 442 гласа. По наше изчисление по данни на БТА сборът от гласовете им е 1 985 при 1 313 гласували. От това следва, че една бюлетина носи гласове за повече от един кандидат.

Подредбата се промени между двата дни. Кандидат, който след първия ден беше пети с 327 гласа, завърши трети с 491 (Сега). Кандидатка от първата четворка остана пета с 407 гласа. По наше изчисление разликата между последния избран и първия неизбран е 35 гласа (БТА).

Същата кандидатка беше избрана от прокурорите и през 2022 г. Тогава тя не стана член на съвета, защото Народното събрание не избра своята квота (Сега). Изборът на магистратите сам по себе си не попълва съвета. Новият състав може да встъпи едва когато и Народното събрание избере своите 11 членове.

Колко прокурори стоят зад едно място

На едно място от прокурорската квота се падат около 392 прокурори от списъка, по наше изчисление по данни на БТА (Прокуратура на Република България, БТА). На общото събрание на съдиите са поканени 2 275 съдии за шест места (ДеФакто). По наше изчисление по данни на ДеФакто това са около 379 съдии на място. Тежестта на гласа е сходна, но делът от колегията е различен. Прокурорите избират 4 от 11 места в своята колегия (36%), а съдиите 6 от 14 (43%), по наше изчисление (Висш съдебен съвет, Европейска комисия).

Следователите избират един член на 21 ноември (Сега). В цитираните източници няма данни колко следователи има в избирателния списък (ДеФакто).

Мандатът на съвета изтече през 2022 г.

ВСС работи с изтекъл мандат от 3 октомври 2022 г. (Европейска комисия). По наше изчисление към 6 ноември 2026 г. това са повече от четири години. Мандатът на Инспектората към ВСС е изтекъл още през 2020 г..

Новата процедура започна след промените в Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, бр. 60 от 1 юли 2026 г. (Прокуратура на Република България). Правилата за избора са приети от пленума на ВСС на 9 юли 2026 г.. На 26 юни 2026 г. парламентът ограничи кандидатирането за ВСС на хора, които са изпълнявали шест месеца функциите на главен прокурор или председател на върховен съд. За тях ограничението е поне една година (Европейска комисия).

Доверието в съдилищата за същия период намалява. Независимостта на съдилищата оценяват като добра 24% от хората през 2026 г. при 27% през 2025 г. и 31% през 2022 г. (Европейска комисия). По наше изчисление това е спад със 7 процентни пункта за четири години, а сред фирмите делът е паднал от 28% на 22%. Проучването измерва възприятия за съдилищата като цяло. То не показва каква е ролята на отделните квоти.

Какво препоръчва Европейската комисия

В доклада за върховенството на правото от 17 юли 2026 г. Комисията не отчита напредък по реформата на ВСС (Европейска комисия). Тя посочва две нерешени притеснения. Първото е влиянието на главния прокурор в съвета, а второто е, че избраните от съдиите членове не са мнозинство. Комисията препоръчва промяна най-вече в състава на съвета, като се вземат предвид европейските стандарти за съдебните съвети.

При пълен състав избраните от съдиите членове са 6 от 25, или 24% от пленума, по наше изчисление (Сега, Европейска комисия). Към юли 2026 г. избраните от съдиите са 4 от 20 действащи членове. Новият избор попълва празните места, но не променя съотношението между квотите, защото то е заложено в закона (Висш съдебен съвет).

Графикът до 21 ноември и къде да проверите данните

По графика съдиите изслушват кандидатите си на 31 октомври и гласуват на 7 ноември (ДеФакто). Правната комисия в парламента започва изслушванията на 11-те кандидати от парламентарната квота на 2 ноември. Квотата на парламента трябва да бъде попълнена до 19 ноември, а следователите гласуват на 21 ноември (Сега).

Решението на избирателната комисия на прокурорите може да се обжалва в 7-дневен срок (БТА). Поканите, правилата и материалите за изборите се публикуват на сайта на ВСС. Там общите събрания се излъчват и на живо (Прокуратура на Република България). Кворумът е повече от половината прокурори в избирателния списък. Ако няма кворум, събранието започва един час по-късно, независимо колко души присъстват.

Активността е изчислена от броя на гласувалите и броя на прокурорите в списъка, обявени след втория тур (БТА). Броят на гласувалите на първия тур не е публикуван в цитираните източници. Затова не може да се каже как се е променило участието между двата дни (Сега).