България има 17 от 720-те евродепутати за мандата 2024–2029 г. (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС). Това е един евродепутат на 378 хил. жители, докато средно в ЕС на един депутат се падат 628 хил. души (Евростат). Германският евродепутат представлява 869 хил. души, а малтийският – 98 хил.
Какво показват данните
Правилото е „дегресивна пропорционалност“. Договорът за ЕС позволява най-много 750 депутати плюс председателя, най-малко 6 места за държава и най-много 96 (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС, Европейски парламент). Парламентът предложи състава си на 15 юни 2023 г., а Европейският съвет го прие с решение от 22 септември 2023 г.. Общият брой на местата нарасна от 705 на 720. Те варират от 6 за Кипър, Люксембург и Малта до 96 за Германия, а България има 17. Принципът означава, че колкото по-голяма е държавата, толкова по-малко места има спрямо населението си. Решението го дефинира точно: съотношението между населението и местата, преди закръглянето, трябва да се променя така, че всеки евродепутат от по-голяма държава да представлява повече граждани от евродепутат от по-малка. Населението на държавите се изчислява от Европейската комисия (Евростат).
България е в средата на подредбата. По население тя е 15-а от 27 държави и по брой места също е 15-а, но по жители на депутат е 11-а, отдолу нагоре. Това е ефектът на дегресивната пропорционалност: по-малките държави имат повече места спрямо населението си. По-малко души на депутат имат десет държави – от Малта (98 хил.) до Финландия (377 хил.). Повече имат Ирландия (394 хил.), Дания (402 хил.), Румъния (577 хил.) и Полша (686 хил.) (Евростат). Германският евродепутат представлява 8,9 пъти повече хора от малтийския и 2,3 пъти повече от българския.
При строга пропорционалност местата щяха да са различни. България е 1,4% от населението на ЕС, но има 2,4% от евродепутатите. Германия е 18,5% от населението и има 13,3% от местата (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС, Евростат). Ако 720-те места се разпределяха строго по население, България щеше да има около 10, а Германия – около 133. Това е наше изчисление и само илюстрира разликата, а не е предложение.
Тежест на България и Германия в ЕС: население, евродепутати, държави
% от ЕС-27
Данните в таблица
| Показател | България (%) | Германия (%) |
|---|---|---|
| Дял от населението на ЕС | 1,4 | 18,5 |
| Дял от евродепутатите | 2,4 | 13,3 |
| Дял от държавите-членки | 3,7 | 3,7 |
Големите и малките държави
Шестте най-големи държави – Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Румъния – имат 400 от 720-те места (55,6%) и 70,0% от населението на ЕС. Шестте държави с по-малко от десет места – Естония, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта и Словения – имат общо 43 места (6,0%) и 1,7% от населението (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС, Евростат).
Държавите, близки по размер до България, показват колко плавна е скалата. Дания с 6,0 млн. жители има 15 места, България с 6,4 млн. – 17, а Австрия с 9,2 млн. – 20. Чехия е с 70% повече население от България, но има само четири места повече: 21 срещу 17 (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС, Евростат). На милион жители България има 2,6 места, а ЕС средно – 1,6. Това е наше изчисление.
Колко тежи България в Съвета
Парламентът е само едната половина от законодателството на ЕС. Другата е Съветът на ЕС, където държавите гласуват по правилото на двойното мнозинство. За квалифицирано мнозинство са нужни най-малко 55% от държавите (15 от 27), които представляват най-малко 65% от населението на ЕС (Съвет на ЕС). Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четири държави. Когато предложението не идва от Европейската комисия или от върховния представител, нужни са най-малко 72% от държавите (20 от 27), които да представляват най-малко 65% от населението.
В това правило България има две тежести. В първата част на правилото тя е една от 27-те държави, тоест 3,7%. Във втората е 1,4% от населението и тежи по-малко. Затова при гласуване в Съвета големите държави тежат повече чрез населението, а малките – чрез броя си. Германия е 3,7% от държавите, но 18,5% от населението на ЕС (Съвет на ЕС, Евростат).
Какво предстои
Решението от 2023 г. предвижда Парламентът да предложи обективен, справедлив, траен и прозрачен метод за разпределяне на местата до края на 2026 г., а предложение за обновено разпределение за мандата 2029–2034 г. – по възможност до края на 2027 г. (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС). Следващите избори за Европейски парламент са през 2029 г. (Европейски парламент). До следващите избори разпределението за мандата 2024–2029 г. остава непроменено.
Методология
Жителите на един депутат са наше изчисление: население на 1 януари 2026 г. по Евростат, разделено на броя места по решението на Европейския съвет (Европейски съвет, Официален вестник на ЕС, Евростат). Данните за населението на част от държавите са предварителни или оценки, а общото за ЕС е оценка. За България населението е 6 423 207 души, колкото е и по НСИ към 31 декември 2025 г.
Населението се променя всяка година, а местата са фиксирани за целия мандат, затова стойностите се изместват с времето. Показателят не измерва влиянието на един депутат.
Източници
- Решение (ЕС) 2023/2061 на Европейския съвет от 22 септември 2023 г. за определяне на състава на Европейския парламент — Европейски съвет, Официален вестник на ЕС
- The European Parliament: organisation and operation (Fact Sheets on the European Union) — Европейски парламент
- Qualified majority (How does the Council vote?) — Съвет на ЕС
- Население на 1 януари по възраст и пол и демографски показатели (demo_gind) — Евростат
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.