Младежката безработица в България е 13,1% при 15,2% в ЕС, но работи всеки шести младеж

Младежката безработица в България сред хората на 15–24 години е 13,1% през 2025 г., а средното за ЕС е 15,2% (Евростат). Нивото е близо до това от 2008 г. (12,7%) и далеч под върха от 28,4% през 2013 г.. Заетостта на същата възраст обаче е 16,6% при 34,5% в ЕС, а през 2008 г. е била 26,3% (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат делът на работещите младежи в България е 48% от средния за ЕС.

Младежка безработица в България от 2008 до 2025 г.

Кризата след 2008 г. засегна младите по-силно от останалите. Младежката безработица почти се удвоява до 25,0% през 2011 г. и стига 28,4% през 2013 г., когато общата е 12,9% (Евростат, Министерство на труда и социалната политика). Безработните на 15–24 г. са 65,1 хил. през 2013 г. и 15,3 хил. през 2025 г. По наше изчисление по данни на МТСП това е спад със 77%.

Възстановяването е бързо. Към 2019 г. показателят пада до 8,8%, тоест с 6,3 пункта под средния за ЕС (Евростат). Пандемичната 2020 г. го връща на 14,2%, а от 2022 г. насам той се движи между 10,6% и 13,1%.

Посоките през 2025 г. се разделят. Младежката безработица расте с 0,8 пункта, а общата пада с 0,7 пункта до 3,5% (Национален статистически институт). По наше изчисление по данни на НСИ коефициентът за 15–24 г. е 3,7 пъти по-висок от общия. При младите мъже той е 14,0%, а при жените на същата възраст – 11,8%.

Защо 13% безработица не значи, че всеки осми младеж е без работа

Коефициентът на безработица се смята спрямо работната сила, тоест заетите и търсещите работа, а не спрямо всички хора на тази възраст (Национален статистически институт). Повечето на 15–24 г. учат и не търсят работа, затова не попадат в изчислението. По наше изчисление по данни на НСИ хората на тази възраст са около 609 хил. през 2025 г., от тях около 19% са в работната сила, а безработни са 2,5%. Точното определение е в речниковата статия младежка безработица.

Затова за сравнение с Европа по-ясен е коефициентът на заетост. Разликата с ЕС е 17,9 пункта през 2025 г. при 8,7 пункта през 2008 г. (Евростат). Заетите на 15–24 г. са 101,1 хил. през 2025 г. при 219,1 хил. през 2010 г., или с 54% по-малко по наше изчисление по данни на МТСП (Министерство на труда и социалната политика). Част от спада идва от по-малкия брой млади хора, но коефициентът на заетост също пада, затова демографията не обяснява всичко.

Слабата заетост на младите контрастира с общата картина. Сред хората на 20–64 г. заетостта е 77,0% през 2025 г. (Национален статистически институт). Повече за този показател има в анализа заетостта в България през 2025 г..

На 25–29 години картината е обратна

Между 25 и 29 години България почти догонва ЕС. Заетостта в тази група е 74,0% през 2025 г. при 76,9% в ЕС, а дъното е 61,4% през 2013 г. (Евростат). Безработицата на 25–29 г. е 4,7%, при 8,4% средно за ЕС, което е най-ниската стойност за групата от 2008 г. насам (Евростат).

Изводът ни от двете възрастови групи е, че младите в България започват работа по-късно, но след 25 г. работят почти толкова често, колкото връстниците им в ЕС (Евростат, Евростат). Разликата е съсредоточена в годините на учене. Разбивката по възраст е разгледана и в анализа на младежката заетост от 2013 г. насам.

Младежи, които нито работят, нито учат

Делът на хората на 15–29 г., които нито са заети, нито участват в образование или обучение, е 13,8% през 2025 г. (Национален статистически институт). От 25,7% през 2013 г. той пада до 12,7% през 2024 г., а след това расте с 1,1 пункта (Министерство на труда и социалната политика). По наше изчисление по данни на НСИ това са около 121 хил. души, докато безработните на 15–29 г. са 25,2 хил.. Следователно поне четирима от всеки петима от тези младежи са неактивни, тоест не търсят работа.

Подобно изместване има и в целия ЕС. Между 2014 и 2024 г. броят на младите, които нито работят, нито учат, пада от 11,9 млн. на 8 млн., но делът на неактивните сред тях расте от 49,7% на 62,2% (Il Sole 24 Ore). От 2014 г. насам за младежка заетост са отделени около 25 млрд. евро от кохезионната политика на ЕС, а Европейската сметна палата предлага ефектът да се мери със задържането в работа след 12 или 18 месеца, а не само след шест.

Регистрираните безработни младежи и данните на НСИ

Бюрата по труда отчитат средно 17 663 безработни младежи до 29 г. през 2025 г., с 1% по-малко от 2024 г. (Министерство на труда и социалната политика). Регистрираните до 24 г. са 8 481, с 0,2% повече. През 2013 г. регистрираните до 29 г. са 74 720, така че по наше изчисление по данни на МТСП спадът до 2025 г. е 76%, почти колкото при безработните според извадката на НСИ.

Двата реда не се сравняват едно към едно. Наблюдението на работната сила е извадково и в него безработен е всеки на 15–74 г., който е търсил работа през последните четири седмици и може да започне до две седмици (Национален статистически институт). Регистрираната безработица брои само записаните в бюрата по труда (Министерство на труда и социалната политика). По наше изчисление регистрираните до 29 г. са около 70% от безработните на 15–29 г. според извадката.

Как да проверите младежката безработица сами

Годишните данни на НСИ са средни стойности от четирите тримесечия на годината (Национален статистически институт). Дългите редове изискват внимание на няколко места.

• Евростат отбелязва прекъсване на реда за България през 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. (Евростат). Промените между съседни години около тези дати може да идват отчасти от метода.
• От 2021 г. наблюдението следва Регламент (ЕС) 2019/1700, затова резултатите не са напълно съпоставими с тези от предходните години (Министерство на труда и социалната политика).
• В таблицата на МТСП населението на 15–64 г. пада от 4 382,8 хил. през 2021 г. на 4 022,4 хил. през 2022 г.. Спад от 8% за година сочи промяна в базата на изчислението, затова е по-сигурно да се сравняват коефициенти, а не бройки.
• Месечните данни за регистрираните безработни по области и общини се публикуват в рубриката за статистика на Агенцията по заетостта.