Токът за домакинствата в България струва 13,4 евроцента за киловатчас – по-малко от половината от средното за ЕС

През първото полугодие на 2026 г. домакинствата в България плащат средно 13,4 евроцента за киловатчас ток, включително всички данъци и такси. Средно в ЕС цената е 28,3 евроцента, тоест българската е 47% от европейската. По-евтин ток има само в Унгария (11,4) и Малта (12,7, Евростат).

Евростат сравнява цените за „средното“ домакинство – с годишно потребление между 2500 и 5000 kWh (Евростат). В тази група България е трета от 27-те държави.

Какво показват данните

Най-скъп е токът в Ирландия, Германия и Белгия. Там киловатчасът струва съответно 38,7, 36,2 и 35,8 евроцента (Евростат). Ирландско домакинство плаща близо 2,9 пъти повече от българско за същото количество енергия.

С корекция за равнището на цените разликата е по-малка. В стандарт на покупателната способност (СПС) България плаща 21,0 при 28,4 за ЕС, или 74%, и е шеста най-евтина държава (Евростат). СПС изравнява разликите в цените между държавите, а общото равнище на цените у нас е по-ниско от средното за ЕС. Затова част от ниската цена на тока отразява общо по-ниските цени в страната.

Данъците са по-малка част от сметката. От 13,4 евроцента в България 2,2 са данък. Това е 16,7% от цената. В ЕС данъците и таксите са 8,1 от 28,3 евроцента, или 28,4% (Евростат). Разликата между цената без данъци и цената без ДДС в България е нулева, тоест в цената няма други такси освен ДДС.

Румъния е съседът, при който цената скочи най-много. През първото полугодие на 2025 г. там тя е 19,2 евроцента, през второто – 28,9, а през първото на 2026 г. – 28,4, или 2,1 пъти българската (Евростат). Изчислена в национална валута, цената там през второто полугодие на 2025 г. е с 58,6% по-висока от година по-рано – най-големият ръст в ЕС; Евростат свързва най-големите ръстове в ЕС главно с мрежовите разходи и намаляването на субсидиите (Евростат).

Дори без данъци токът е по-евтин. Преди данъци цената е 11,2 евроцента в България и 20,3 в ЕС, или 55% (Евростат). Ниската цена идва главно от самата енергия, снабдяването и мрежата, а не от облагането.

Как се променя цената

По данни на Евростат цените в ЕС без данъците се покачват рязко и през двете полугодия на 2022 г. (Евростат). С данъците средната цена за ЕС расте от 22,0 евроцента през първото полугодие на 2021 г. до 28,9 през първото на 2023 г. В България за същото време цената расте от 10,2 до 11,4 евроцента (Евростат).

От първото полугодие на 2019 г. до първото на 2026 г. цената в България расте с 34,5% – от 10,0 на 13,4 евроцента. В ЕС ръстът е 30,6%, от 21,7 на 28,3 евроцента (Евростат). Процентно ръстът е сходен, но в евроценове разликата между двете цени расте от 11,7 на 14,9 евроцента.

Ако се сравняват първите полугодия, най-големият скок у нас е между 2024 и 2025 г.: от 11,9 на 13,0 евроцента, или с 9,5% (Евростат). При вторите полугодия ръстът между 2024 и 2025 г. е още по-голям – от 12,2 на 13,6 евроцента, или с 11,3%. През първото полугодие на 2026 г. цената е с 1,0% по-ниска от тази през второто на 2025 г., а в ЕС – с 2,2%.

Как се определя цената в България

За домакинствата цената се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за период от една година, който започва на 1 юли. По обяснение на регулатора крайните снабдители купуват електроенергията от борсата, а КЕВР определя базова цена и надценка (КЕВР).

За периода от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г. базовата цена е 74,54 евро за мегаватчас, а среднопретеглената цена, която снабдителите са постигнали на борсата, е 99,10 евро. Разликата се покрива от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който според изчисленията на КЕВР ще изразходва за това 340,5 млн. евро (КЕВР, КЕВР). Така част от разходите за електроенергия не стигат до сметката на домакинствата, а се плащат от фонда.

Проектът от 9 юни 2026 г. предвиждаше средно увеличение на цената за бита с 2,99%, а регулаторът отбелязва, че цените у нас „остават едни от най-ниските в Европа“ (КЕВР). С окончателното Решение № Ц-13 от 1 юли 2026 г. КЕВР утвърждава средно претеглено поскъпване на общата цена – енергия и мрежови услуги – с 3,05%. Цената на самата енергия, която домакинството плаща на крайния снабдител при едноскалов електромер, е 9,297 евроцента за киловатчас без ДДС; към нея се добавят цените за мрежови услуги (КЕВР). Тези цени важат от 1 юли 2026 г., тоест след периода на последните данни на Евростат – те ще се отразят в цифрите за второто полугодие на 2026 г.

Методология

Данните са от таблицата на Евростат за цените на електроенергията за домакинствата, която се публикува на полугодия. Показана е потребителската група с годишно потребление от 2500 до 4999 kWh, а цената включва всички данъци, такси и ДДС (Евростат, Евростат). Средното за ЕС е претеглено по потреблението на домакинствата.

Евростат показва цените в евро. Данните за България до 2025 г. са преизчислени от левове по курса 1,95583, а стойностите за Малта и Полша за първото полугодие на 2026 г. са предварителни (Евростат).

Цената на киловатчас не е месечната сметка: сметката зависи от потреблението. Данните не показват и качеството на услугата.

Какво да следим

Евростат ще публикува цените за второто полугодие на 2026 г. през пролетта на 2027 г. Те ще покажат как решението на КЕВР от 1 юли се отразява на цената и дали България остава сред трите държави с най-евтин ток за домакинствата.