Задължителното гласуване: от закона през 2016 г. до решението на КС през 2017 г.

От 26 май 2016 г. Изборният кодекс предвижда санкция за негласуване: избирател, който без уважителна причина не е гласувал в два поредни избора от един и същи вид, се заличава от избирателните списъци. С Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. Конституционният съд обявява тази разпоредба (чл. 242а) за противоконституционна. Активността на парламентарните избори е 51,1% през 2014 г., 53,9% през 2017 г. и 49,3% през април 2026 г.

Какво показват данните

Какво предвижда чл. 242а. Според решението на Конституционния съд чл. 3 от Изборния кодекс (ИК) обявява гласуването за задължително и за изпълнение на граждански дълг. Новият чл. 242а (ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) урежда последиците от негласуването. Избирател, който без уважителна причина не е гласувал в два поредни избора от един и същи вид, се заличава от избирателните списъци за следващите избори и се вписва в отделен списък на заличените лица. Условията и редът са възложени на Централната избирателна комисия (ЦИК); няколко категории граждани са изключени. Съдът припомня, че според мотивите към законопроекта целите са по-висока активност и ограничаване на „купения вот“.

Какво решава Съдът. С Решение № 3 по к.д. № 11/2016 г. Съдът обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 242а ИК. Според мотивите избирателното право е основно право, което включва и свободата да не се гласува. Заличаването от списъците е юридическа санкция, а не само морален упрек, а Конституцията не позволява избирателното право да се ограничава със закон. Съдът приема, че санкцията изключва присъщата на правото възможност за въздържане („избирателен абсентизъм“) и че ниската активност не се решава със заплаха от санкция. Като противоречия посочва Преамбюла и чл. 4, 5, 6, 10, 37, 38, 42 и 57 от Конституцията. Съдът приема за недопустимо и възлагането на ЦИК да определя условията за заличаването.

Позиции в производството. Искането на омбудсмана е подкрепено от главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България и Българския хелзинкски комитет. От тримата правоведи, дали писмено мнение, двама го подкрепят, а един смята, че разпоредбата не е противоконституционна.

Какво не е засегнато. Диспозитивът обявява само чл. 242а. Текстът на чл. 3, че гласуването е задължително, не е сред обявените за противоконституционни. International IDEA отбелязва, че задължителното гласуване в България е въведено през 2016 г., а от 2017 г. не може да се прилага.

Активност преди и след решението

Спад още преди закона. Активността на парламентарните избори намалява от 66,6% през 2001 г. до 51,1% през 2014 г. През 2017 г. е 53,9%, с 2,8 процентни пункта над 2014 г. Изборите на 26 март 2017 г. са месец след решението на Съда. За тях вижте и сравнението на проучванията с резултата.

След 2017 г. От 49,1% през април 2021 г. активността пада до 34,4% през юни 2024 г. и се връща до 49,3% през април 2026 г. Осемте избора от 2021 г. насам са в анализа Осем парламентарни избора за пет години.

Президентските избори през 2016 г. Те се провеждат, докато чл. 242а е в сила. В първия тур активността е 56,3%, с 4,0 пункта над първия тур през 2011 г. (52,3%), а в първия тур през 2021 г. е 38,5%. Повече за президентските избори е в анализа за четирите балотажа.

Данните не позволяват да се отдели ефектът на закона от другите фактори. Между влизането в сила на чл. 242а и решението на Съда има почти девет месеца, а в този период няма парламентарни избори.

Как се сравнява България в ЕС

Кои държави имат задължително гласуване. В таблицата на IDEA от държавите в ЕС със закон за задължително гласуване са Белгия (от 1892 г.), Люксембург и Гърция. Кипър го е прилагал от 1960 до 2017 г. За Белгия и Люксембург IDEA посочва санкции (обяснение за неявяването и глоба) и отбелязва, че се прилагат. За Белгия добавя, че негласувал в поне четири избора за 15 години може да бъде лишен от избирателни права. За Гърция пише, че административните санкции са официално отменени през 2000 г. и че законът не се прилага.

Активност с и без задължение. На последните избори активността е 87,4% в Белгия (2024 г.), 87,2% в Люксембург (2023 г.) и 53,7% в Гърция (юни 2023 г.). Простата средна за трите е 76,1%, а за останалите 24 държави – 68,5%, при медиана 67,7%. Най-висока сред 27-те е активността в Малта (87,5%), където IDEA не отбелязва задължително гласуване; Швеция (84,9%) и Дания (84,0%) също са близо до Белгия и Люксембург.

България и Кипър. България е с 49,3% през април 2026 г. – на последно място сред 27-те, след Литва (52,0% в първия тур) и Румъния (52,3%), и с 19,2 пункта под средното за 24-те държави без задължително гласуване. В Кипър активността е 66,7% през 2016 г., 65,7% през 2021 г. и 66,9% през 2026 г.; IDEA отбелязва задължително гласуване за изборите през 2016 г., но не и за следващите. Един случай не показва общо правило.

Какво не показват данните

Различни списъци. Сравнението е по дял от записаните избиратели, а списъците се съставят по различни правила. При IDEA делът от населението във възраст за гласуване е 47,3% за Люксембург (2023 г.) при 87,2% от записаните и 58,1% за България (април 2026 г.) при 49,3%. Класирането зависи от избрания показател.

Само българската Конституция. Решението е по българската Конституция. То не оценява задължителното гласуване като политика и не се отнася за други държави.

Методология

Правните факти са от Решение № 3 от 23.02.2017 г. по к.д. № 11/2016 г. и от страницата на делото в сайта на Конституционния съд. Съдържанието на чл. 242а е по описанието в решението; текстът на Изборния кодекс не е ползван. Броят на държавния вестник и датата на влизане в сила са по цитата в диспозитива.

Активността е „Voter Turnout“ от базата данни на International IDEA: гласували, разделени на записаните избиратели. За 2001–2017 г. IDEA дава само година. Стойностите се различават от изчисленията на Редакцията по протоколите на ЦИК, в които в списъците са и дописаните в изборния ден: за 2017 г. 52,6% срещу 53,9% при IDEA, за април 2026 г. 48,7% срещу 49,3%. Броят на гласувалите идва от пълното отчитане на секциите (изчерпателно наблюдение), не от извадка.

В сравнението за ЕС е взет най-новият запис за всяка държава към 23.10.2026 г. (за Италия и Латвия – 2022 г.); за Франция и Литва е първият тур, за Унгария – изборите от 12.04.2026 г. Държави със задължително гласуване са тези, които IDEA отбелязва за същите избори и в страницата си за задължителното гласуване: Белгия, Люксембург и Гърция. Средните са прости, без тежести по население. Разликите в текста са от неокръглените стойности и съвпадат със закръглените.