Енергийна бедност в България – 16,1% не могат да отопляват дома си при 8,8% в ЕС

Енергийната бедност в България се измерва с дела на хората, които не могат да поддържат дома си достатъчно топъл. През 2025 г. той е 16,1%, а средно за ЕС е 8,8% (Евростат). Делът намалява девета поредна година и е най-ниският от 2005 г., когато е бил 69,5% (БТА). Евростат обнови данните на 20 октомври 2026 г.

Климатичните рискове стигат до бюджета на домакинствата по два пътя. Единият е сметките за енергия, другият е щетите от екстремното време (Европейска агенция по околна среда, Съвместен изследователски център на Европейската комисия, Euronews). Нито една официална таблица не свързва пряко времето с доходите (Евростат). Уязвимостта се вижда най-добре в два показателя от наблюдението на доходите, студения дом и просрочените сметки (Евростат). Към тях добавяме летния комфорт и застрахователното покритие на щетите.

Енергийна бедност в България спрямо ЕС от 2019 г.

Между 2019 и 2025 г. делът в България намалява с 14,0 процентни пункта, а в ЕС се увеличава с 1,9 пункта (наше изчисление по данни на Евростат) (Евростат). Разликата между България и ЕС се свива от 23,2 на 7,3 пункта. Средното за ЕС достига връх от 10,6% през 2023 г., а в България спадът продължава и през тази година.

Домакинствата под прага на бедност

Прагът на риск от бедност е 60% от медианния еквивалентен доход (Евростат). Под него 33,1% от хората в България не могат да затоплят дома си, а в ЕС делът е 19,6%. Над прага делът е 11,5% в България и 6,7% в ЕС.

Делът при бедните е около 2,9 пъти по-висок от този при небедните и в България, и в ЕС (наше изчисление) (Евростат). Следователно разликата спрямо Европа не идва само от най-бедните домакинства. При хората над прага в България делът (11,5%) е по-висок от средния за целия ЕС (8,8%).

Само за последната година делът при бедните спада с 4,1 пункта (от 37,2 на 33,1%), а при останалите с 2,4 пункта (Евростат). Числата са от EU-SILC, годишното европейско наблюдение на доходите и условията на живот.

Просрочени сметки за комунални услуги

Със закъснели сметки за комунални услуги през 2025 г. са 17,2% от хората в България при 7,0% в ЕС, близо 2,5 пъти повече (наше изчисление) (Евростат).

След 2022 г. общият дял в България почти не се променя, от 18,8% до 17,2% (Евростат). При хората под прага на бедност той се увеличава с 2,1 пункта за година до 35,3%. При тези над прага намалява от 13,2 на 12,4%.

Двете таблици се разминават, когато се гледат заедно. През 2025 г. при бедните домакинства делът със студен дом спада с 4,1 пункта, а делът с просрочени сметки расте с 2,1 пункта (Евростат). Данните не доказват, че по-топлият дом е постигнат с отлагане на плащанията. Те показват, че двата показателя за тази група вече се движат в различни посоки (Евростат).

Ниски цени на жилищните разходи при ниски доходи

Ценовото равнище на групата „Жилищни разходи“ в България е 41% от средното за ЕС. То е най-ниското в Съюза, а в Ирландия е 190% (Национален статистически институт). За цялото потребление на домакинствата индексът на България е 63%, а за храните и безалкохолните напитки е 93%.

Сравнението показва, че ниските цени на жилищните услуги не изравняват дела на хората със студен дом с този в ЕС. Българският дял остава близо два пъти по-висок (Евростат, Национален статистически институт). Индексите сравняват само цени и не отчитат разликите в доходите. Те се изчисляват по програмата на Евростат за паритета на покупателната способност.

Жегите и летните щети

Приятно хладен дом през лятото на 2022 г. не са могли да поддържат 26% от домакинствата в ЕС. В групата с най-ниски доходи делът е почти 35% (Съвместен изследователски център на Европейската комисия). Данните са от EU-SILC за 2023 г. и са обобщени в доклад на Съвместния изследователски център на ЕК от 23 януари 2026 г. Най-засегнати са южните и източните държави, както и жителите на градовете. Резюмето на доклада не дава отделно число за България.

Краткосрочните щети от лятото на 2025 г. са оценени на поне 43 млрд. евро за ЕС (Euronews). Според същата оценка до 2029 г. те ще достигнат 126 млрд. евро. България е сред държавите със загуби над 1% от брутната добавена стойност, наред с Малта и Кипър. Анализът е на Университета в Манхайм с участието на икономисти от ЕЦБ и не е рецензиран. Високите температури намаляват работните часове най-вече в строителството и в хотелиерството и ресторантьорството.

Колко от щетите са застраховани

От 1980 до 2024 г. метеорологичните и климатичните екстремни събития са причинили загуби за 822 млрд. евро в ЕС, в цени от 2024 г. За 2020–2024 г. средната загуба е 44,9 млрд. евро годишно (Европейска агенция по околна среда). По-малко от 20% от тези загуби са били частно застраховани. В България застрахованият дял е под 3%, а в същата група са още пет държави, сред които Румъния и Хърватия.

Над 97% от климатичните щети в България остават без частна застраховка (наше изчисление по данни на ЕАОС). Тази част се покрива от пострадалите или от публични средства (Европейска агенция по околна среда).

На 27 октомври 2026 г. Европейската комисия представи рамка за климатична устойчивост и управление на риска (Европейска агенция по околна среда). Европейската агенция по околна среда пусна каталог с инструменти за оценка и планиране на адаптацията. Агенцията публикува и методологията за втората Европейска оценка на климатичните рискове.

Къде да проверите данните сами

• Таблица ilc_mdes01 съдържа дела на хората със студен дом по вид домакинство и по праг на бедност. Последната година в нея е 2025 г. (Евростат)
• В ilc_mdes07 са просрочените сметки за комунални услуги със същата разбивка (Евростат).
• Съобщението на НСИ от 18 юни 2026 г. сравнява ценовите равнища по групи стоки и услуги (Национален статистически институт).
• Индикаторът на Европейската агенция по околна среда съдържа загубите и застрахования им дял за 1980–2024 г. (Европейска агенция по околна среда)
• Каталогът с инструменти за климатична устойчивост е на платформата Climate-ADAPT (Европейска агенция по околна среда).

Често 16,1% се тълкува като дял на домакинствата без отопление. Показателят всъщност мери хората, които казват, че не могат да си позволят достатъчно топъл дом (Евростат).

Как са измерени и какво не показват

EU-SILC е извадково наблюдение. Числата идват от отговорите на домакинствата, а не от измерена температура или от потребени киловатчасове (Евростат).

Показателите не съдържат данни за времето. От тях не може да се докаже, че конкретна зима или лято е причина за промяната (Евростат). Летното число за ЕС се отнася за 2022 г. и брои домакинства, а зимното е за 2025 г. и брои хора, затова двете не се сравняват пряко (Съвместен изследователски център на Европейската комисия). Оценката на щетите от лятото на 2025 г. е бърз анализ без рецензия (Euronews). Ценовите индекси не отчитат разликите в доходите (Национален статистически институт).