Климатични рискове за земеделието – реколтата от царевица падна с 39% за година

Климатичните рискове за земеделието в България личат най-ясно при царевицата. През 2025 г. са прибрани 997 хил. т царевица за зърно, при 4 060 хил. т през 2019 г. (Евростат). Това е около една четвърт от реколтата шест години по-рано (по наше изчисление по данни на Евростат). Спрямо 2024 г. спадът е 39%.

Колко реколта загуби България при царевицата и слънчогледа

Сривът при царевицата идва главно от добива. Той е паднал от 7,24 т на хектар през 2019 г. до 2,50 т през 2025 г., тоест с 65% (по наше изчисление) (Евростат). Площите също намаляват, но по-бавно – от 561 до 399 хил. ха.

Пшеницата върви в обратна посока и през 2025 г. дава най-високата реколта в таблицата (Евростат). Разликата е в сезона. Лятната суша през 2024 г. е засегнала пролетните култури и най-вече царевицата и слънчогледа (БНР). При слънчогледа добивът е с около 30% по-нисък от този през 2019 г., но производството се задържа, защото площите са се увеличили от 816 на 943 хил. ха (по наше изчисление).

Земеделците вече реагират. Площта с царевица намалява трета поредна година, а за 2026 г. в таблицата на Евростат е 320 хил. ха (Евростат).

Климатични рискове в България в статистиката на щетите

Общите европейски числа растат. От 1980 до 2024 г. екстремните метеорологични и климатични явления са причинили в ЕС загуби за 822 млрд. евро, от които над 208 млрд. евро, или 25%, са през 2021–2024 г. (Европейска агенция по околна среда). Щетите са силно концентрирани – 5% от събитията носят 59% от загубите.

За България регистрираните щети през 2024 г. са 2 млн. евро (Евростат). В същата година само предложената помощ от ЕС за българските земеделци, пострадали от сушата, е 10,9 млн. евро (БНР). От това следва нашият извод, че статистиката на загубите почти не улавя изгубената реколта. Тя отчита основно унищожено имущество, затова в нея доминират наводненията – при България 1 421 млн. евро през 2014 г. и 1 294 млн. евро през 2015 г..

Защо у нас почти никакви щети не са застраховани

В ЕС под 20% от загубите от климатични явления са били покрити с частна застраховка (Европейска агенция по околна среда). В България, Кипър, Румъния, Хърватия, Литва, Малта и Исландия делът е под 3%. При засушаванията и горещините покритието е малко над 10%, а горещите вълни са около 18% от всички загуби.

Когато застраховката липсва, щетите остават за стопанина или държавата ги покрива с помощи. През септември 2024 г. ЕК предложи 119,7 млн. евро за земеделци в пет държави, като за България бяха 10,9 млн. евро (БНР). Тези суми можеха да бъдат удвоени от националния бюджет, а срокът за изплащане беше 30 април 2025 г..

Кипър и Южна Европа при недостиг на вода

Кипър е пример как изглежда риск, при който основният проблем е водата. От октомври 2025 до началото на януари 2026 г. в язовирите на острова са постъпили 1,7 млн. куб. м вода, при около 13 млн. куб. м средно за същия период през последните три десетилетия (Cyprus Mail). Това е около 13% от обичайното (по наше изчисление). Министерството на земеделието определя 2025 г. като най-лошата от 1901 г. насам, а част от земеделците са получили уведомление, че няма да имат вода за напояване.

Въпреки това в европейската таблица щетите на Кипър за 2024 г. са само 2 млн. евро (Евростат). Последната голяма година за острова е 2016 г. с 218 млн. евро, или 251 евро на човек. Сравнението показва обща слабост на данните. Сушата в Кипър и в България оставя малка следа в официалната статистика на загубите, въпреки че реколтата и напояването са засегнати пряко (Cyprus Mail).

Как сушата стига до бюджета на домакинствата

За средното българско домакинство връзката със земеделието минава най-вече през цените на храната. През четвъртото тримесечие на 2025 г. храната и безалкохолните напитки са 29,6% от общия разход и остават най-голямото перо (НСИ). Разходът за тях на човек е нараснал от 888 на 948 лв., или с 6,8%, докато общият разход се е увеличил с 5,6%.

Собствената продукция тежи малко в доходите. Доходите в натура са едва 0,4% от общия доход, а заплатите и пенсиите формират съответно 58,3% и 29,6% (НСИ). Повече за отделните пера има в структурата на общия доход на домакинствата. Прессъобщението не показва отделно доходите на земеделските стопани. Затова загубата на 813 хил. т царевица между 2023 и 2024 г. (по наше изчисление по данни на Евростат) не се вижда пряко в средните стойности (Евростат). По-точно влиянието на цените върху домакинствата се оценява с покупателната способност на домакинствата.

Какво предвижда новата рамка на ЕК за климатична устойчивост

На 27 октомври 2026 г. Европейската комисия представи предложение за европейски закон за климатичната устойчивост (Европейска комисия). С него Комисията обявява европейски план за горещите вълни, съюз за климатично застраховане и европейска инициатива за водата. Предвидени са и консултативна група за готовност при бедствия, както и определяне на 100-те най-уязвими от климата територии в Европа.

Същия ден Европейската агенция по околна среда пусна каталог с инструменти за адаптация, които могат да се филтрират по сектор, вид опасност и регион (Европейска агенция по околна среда). Агенцията публикува и методиката за втората европейска оценка на климатичните рискове. Съюзът за застраховане засяга точно слабото място на България и Кипър, където покритието е под 3% (Европейска агенция по околна среда, Европейска комисия). Засега това са предложения и в обявените документи няма конкретни суми за отделни държави.

Къде да проверите данните за реколтата и щетите

Таблицата на Евростат за растениевъдството дава площ, добив и производство по страни (Евростат). Данните за последната година са предварителни и могат да бъдат преразгледани. Затова цифрите за 2026 г. трябва да се четат като оценка.

Таблицата за икономическите загуби дава и абсолютни суми, и евро на човек по постоянни цени (Евростат). Нулата в нея означава, че няма регистрирано събитие, а не че няма щети. Пример за това е 2024 г. в България (БНР).

Тримесечните данни на НСИ за разходите на домакинствата показват дела на храната и промяната на годишна база (НСИ). Изданието за четвъртото тримесечие на 2025 г. е публикувано на 18 февруари 2026 г..