Висше образование в България – 202,9 хил. студенти и 48,1 хил. дипломанти

Висше образование в България през академичната 2025/2026 г. получават 202,9 хил. студенти, от които 197,0 хил. са в университети и специализирани висши училища (Infoz.bg). Висше образование имат 41,2% от 25–34-годишните при 44,8% средно за ЕС през 2025 г. (To Vima, The Brussels Times).

Колко са студентите и как се делят по степен

Данните за 2025/2026 г. са публикувани от НСИ на 30 септември 2026 г. (Infoz.bg, BurgasMedia). Институтът държи отделни таблици за записаните студенти и за завършилите по тесни области на образованието (Национален статистически институт). Те описват записаните, а не приема, затова броят на местата по направления не може да се извлече от тях.

Колежите събират 2,9% от всички студенти по наше изчисление по данни на НСИ (Infoz.bg). Докторантите към 31 декември 2025 г. са 5 936, от които 715 са чужденци.

Чужденците са с 646 повече от година по-рано (BurgasMedia). Най-често идват от Гърция (17%) и Великобритания (13,6%) (Infoz.bg). Близо 60% от тях учат здравеопазване, а 46,1% – медицина, или около 7,7 хил. души по наше изчисление по данни на НСИ. Подробности има в материала за студентите през 2025/2026 г.

Кои направления дават най-много дипломанти

През 2025 г. университетите и специализираните училища са дипломирали 48,1 хил. души – 24,2 хил. бакалаври и 23,9 хил. магистри (Infoz.bg). Дипломантите са с близо 2 000 повече от предходната година (BurgasMedia).

Четирите направления дават 57,0% от дипломантите по наше изчисление по данни на НСИ (Infoz.bg). Социалните науки са пета група, но двете публикации дават 8,8% и 8,3%, затова ги оставяме извън таблицата (BurgasMedia).

Колежите се различават: от 1 542 дипломанти с професионален бакалавър 733, или 47,5%, са в здравеопазването (Infoz.bg). Практическото обучение е темата на речниковата статия за дуалното образование.

В ЕС през 2024 г. бизнесът, администрацията и правото са 21,9% от студентите, а здравеопазването и инженерството – по 14,7% (Евростат). Класификацията там е по-широка, затова числата не се събират пряко с българските дялове (Infoz.bg).

Колко висшисти има в сравнение с ЕС

Показателят за дела на 25–34-годишните с висше образование идва от наблюдение на работната сила, а не от регистър на студентите. Обхваща нива от 5 до 8 по международната класификация (Евростат).

Разликата с ЕС е 3,6 пр.п., а до целта от 45% за 2030 г. остават 3,8 пр.п. по наше изчисление по данни на Евростат (To Vima, The Brussels Times). За ЕС делът е бил 27,2% през 2005 г. Жените са с 50,5% срещу 39,3% при мъжете, а в градовете – 55,0% срещу 32,9% в селските райони.

България няма кратки цикли на висше образование, а бакалаврите и магистрите са 97,4% от студентите (Евростат). Затова сравнението с държави, които ги имат, е по-малко точно.

Какво показват данните за реализацията на завършилите

Заетостта на скорошно завършилите се мери по различна методика. Включва 20–34-годишни, завършили преди една до три години и неучили през последните четири седмици (Евростат). В ЕС през 2025 г. са заети 87,0% от завършилите висше образование и 83,0% от всички скорошно завършили. За България Евростат посочва поне 90% при висшето образование, без точна стойност в текста.

Рейтинговата система дава доходите по направления. В изданието от 2024 г. най-висок среден облагаем доход имат военно дело и информатика – над 2 250 евро, а между 1 500 и 2 000 евро са математиката и енергетиката (Българско национално радио). Най-високият доход при магистрите е в „Администрация и управление“ в Американския университет в България – 4 850 евро.

Средната стойност се дърпа нагоре от малко високи доходи. За типичния завършил по-близко е медианният доход, който рейтингът в отворените публикации не посочва (Българско национално радио, Sirma Group).

Връзката между степента и работата е измерена отделно. Над 85% от тези, които влизат в магистратура директно след средното образование, и близо 70% от завършилите я след бакалавърска степен намират работа, изискваща висше образование (Sirma Group). При бакалаврите делът е 51%.

Как се чете рейтинговата система и къде са границите

Рейтинговата система сравнява 51 висши училища в 52 професионални направления (Българско национално радио, Sirma Group). Четиринайсетото издание е публикувано на 29 октомври 2024 г. от Министерството на образованието и науката, а изработва го консорциумът на Институт „Отворено общество“ – София и „Сирма груп холдинг“.

Данните идват от самите висши училища и от държавни регистри като НСИ и НОИ, допълнени с допитвания до работодатели и студенти (Sirma Group). Изданието от 2024 г. е най-новото сред отворените публикации, затова по-нови стойности се проверяват на сайта на системата (Българско национално радио).

Доходът и безработицата се различават по направления и по висши училища (Sirma Group). Затова средното за направление не казва какво ще получи завършилият конкретна специалност. Облагаемият доход също не е нетна заплата (Българско национално радио).

Какво да провери читателят, преди да сравнява числа

Студентите са запас в дадена година, дипломантите са поток, а делът на 25–34-годишните се отнася за цялото население на тази възраст (Infoz.bg, Евростат). Смесването на тези мерки дава грешни изводи.

Кодът на таблицата също има значение. Заетостта на скорошно завършилите е в таблицата edat_lfse_24 на Евростат (Евростат). При НСИ данните са в раздела за висше образование, а дипломантите – на страницата „Завършили“ (Национален статистически институт).

Дяловете на дипломантите са само за университети и специализирани училища, а колежите са отделна таблица (Infoz.bg). Безработицата сред младите в по-широк смисъл е друг показател – виж младежката безработица.