Четене и култура: 62,2% без книга за година, 19,7% – на кино, концерт или в музей

През 2022 г. 62,2% от българите на 16 и повече години не са прочели нито една книга за 12 месеца. Това е четвъртият най-висок дял сред 26-те държави с данни, след Румъния, Кипър и Италия, при 47,2% средно за ЕС-27. Само 19,7% са ходили поне веднъж на кино, представление на живо или в културен обект – най-малко от 26-те държави с данни, а през 2015 г. са били 28,6%.

Какво показват данните

Книгите: четвърта от края. Най-голям е делът на хората без книга в Румъния (70,6%), Кипър (67,3%) и Италия (64,6%), най-малък – в Люксембург (24,7%), Дания (27,8%) и Естония (29,3%). В България 19,4% са прочели по-малко от пет книги, 10,4% – от пет до девет, а 7,9% – десет или повече, при 13,8% в ЕС-27. Най-много читатели на десет и повече книги има в Ирландия (26,3%) и Финландия (22,7%). Анкетата брои и електронни книги, и аудиокниги. Данните са само за 2022 г., затова промяна във времето не може да се види.

Кой чете. Разликата по образование е голяма: без книга са 89,6% от хората с най-много основно образование, 65,3% от средно образованите и 30,5% от висшистите. В ЕС-27 те са съответно 67,6%, 49,8% и 22,9%. Мъжете без книга са 70,6%, жените – 54,5% (в ЕС-27 – 55,5% и 39,5%). Най-близо до европейската стойност са най-младите: 46,6% на 16–24 г. при 38,0%, а на 25–34 г. разликата вече е 60,3% срещу 43,3%. В PISA 2025 пък 58,4% от 15-годишните са под базовото ниво по четене при 31,3% в ЕС-27 (вж. анализа на PISA).

Културата: последна в ЕС. Поне веднъж за 12 месеца 19,7% от хората са ходили на кино, представление или културен обект. След България са Румъния (22,2%), Хърватия (32,4%) и Кипър (34,1%), начело – Люксембург (77,7%), Дания (77,3%) и Нидерландия (69,0%). По видове България е последна на кино (13,0%) и в културните обекти (11,2%), а по представления на живо (10,7%) е втора от края след Румъния (10,4%).

Спад от 2015 до 2022 г. От 28,6% участието пада до 19,7%: с 8,9 процентни пункта, или с 31,1%. Спад има във всички държави освен Испания (58,5% и в двете години). Средно за 26-те държави с данни и за двете години пропадането е от 62,1% на 50,0% (проста средна, не претеглена). В пунктове България пада по-малко от средното (8,9 срещу 12,1), но относително повече (с 31,1% срещу 19,5%), и започва от далеч по-ниско: през 2015 г. е втора от края след Румъния (27,4%), а през 2022 г. е последна. Хората, ходили поне четири пъти за година, са 11,7% през 2015 г. и 5,7% през 2022 г. В ЕС-27 през 2015 г. са 28,4%. Показател за ЕС-27 за 2022 г. в таблицата няма; Германия не е отчела данни.

Образование и възраст. Участието зависи от образованието и в България: през 2022 г. 39,5% от висшистите са ходили поне веднъж, 16,9% от средно образованите и 4,6% от най-много основно образованите. През 2015 г. са били 58,0%, 26,7% и 10,6%. Българските висшисти през 2015 г. (58,0%) са под средната за ЕС-27 стойност за средно образованите (65,7%). По възраст на 16–24 г. са 39,9% (57,3% през 2015 г.), на 65–74 г. – 9,0%.

Какво казва националната статистика

НСИ отчита посещения, не хора. През 2024 г. кината са 84 с 240 екрана и 319 136 прожекции, а посещенията са 4,5 млн., или 0,70 на жител. Театрите са 81 с 16,6 хил. представления и 2,3 млн. посещения (0,36 на жител). В 188 музея влизат 5,1 млн. посетители (0,79 на жител), от тях 682 хил. в деня за свободен вход. От 2021 до 2024 г. посещенията в кината се увеличават от 2,4 на 4,5 млн.

Тиражът на книгите и брошурите е 6,3 млн. бр. за 2024 г., около един на жител, при 10 143 заглавия. През 2020 г. са 5,7 млн. и 10 769 заглавия. Най-голям дял от тиража има учебната литература (2,36 млн., 37,5%), а художествената за възрастни е 1,46 млн. (23,2%). Тиражът на вестниците пада от 123,3 млн. през 2020 г. на 95,6 млн. през 2024 г., или с 22,5%. Читалищата са 3 319 през 2022 г. (2 654 в селата), с 261 хил. членове.

Библиотеките в НСИ са само най-големите: 49 с над 200 хил. единици фонд. Читателите в тях са 277 хил. през 2024 г., при 221 хил. през 2021 г. и 314 хил. през 2022 г. Тези числа не казват колко хора четат, защото не включват библиотеките с фонд под 200 хил. единици.

Какво не показват данните

Какво не е ясно за допитването. EU-SILC е извадково наблюдение, затова малките групи (например отделни възрасти) имат по-голяма грешка. Прагът „поне веднъж за 12 месеца“ е нисък и не казва нищо за качеството или честотата, освен във версията „четири и повече пъти“. Евростат предупреждава, че през 2022 г. 12-те месеца преди допитването често обхващат най-вече 2021 г., когато в много държави имаше ограничения заради COVID-19, така че спадът може отчасти да се дължи на пандемията. Данните не позволяват да се отдели каква част.

Липсва причина. Таблиците не обясняват защо България е толкова ниско. Могат да се видят само връзки с образованието, пола и възрастта.

Методология

Дяловете са от допитването EU-SILC на Евростат за хората на 16 и повече години: ilc_scp27 (книги през последните 12 месеца, 2022 г., само за 2022; n_book=0 е „нито една книга“) и ilc_scp03 (кино, представления на живо, културни обекти, честота „поне веднъж“ и „поне 4 пъти“, 2015 и 2022 г.). Евростат сравнява 2022 г. директно с 2015 г., но предупреждава, че данните за 2022 г. са повлияни от пандемията. Проста средна и класирането са изчислени от Редакцията върху 26 държави (без Германия); редът за ЕС-27 е на Евростат. Посещенията на глава от населението са посещенията през 2024 г., разделени на населението към 1 януари 2025 г. (demo_gind: 6 437 360 души). Данните на НСИ са от Статистическия справочник 2025 (2021–2024).