Емисиите на парникови газове в ЕС през 2025 г. са с 39% под нивото от 1990 г., а с вече планираните мерки проекцията за 2030 г. е нетно намаление от 54% при законова цел от поне 55% (Европейска агенция по околна среда). Разликата до целта е един процентен пункт, но до достигането ѝ остава път от 15 пункта – по наше изчисление по данни на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Предварителните данни показват спад от 1,6% през 2025 г. спрямо 2024 г. и по-бавно темпо от предходните години (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“).
| Показател | Стойност | Период |
|---|---|---|
| Нетни емисии спрямо 1990 г. | -39% | 2025 г. |
| Годишна промяна | -1,6% | 2025 г. спрямо 2024 г. |
| Проекция с планирани мерки | -54% | 2030 г. |
| Законова цел | най-малко -55% | 2030 г. |
| Ръст на БВП спрямо 1990 г. | +74% | 2025 г. (Европейска агенция по околна среда) |
Източник: Европейска агенция по околна среда, Trends and projections in Europe 2026 (Европейска агенция по околна среда)
Колко са емисиите на парникови газове в ЕС спрямо 1990 г.?
Нетните емисии в обхвата на Европейския климатичен закон са 39% под нивото от 1990 г. (Европейска агенция по околна среда). През същия период БВП на ЕС е нараснал със 74%, а населението – с 8%. Така емисиите и икономиката са се разделили: производството расте, а емисиите падат.
Към 2024 г. нетните вътрешни емисии са 2 786 млн. тона CO2 еквивалент, около 1,8 млрд. тона по-малко от 1990 г. (Европейска агенция по околна среда). На човек това са 6 тона през 2024 г. срещу 11 тона през 1990 г. Въглеродният интензитет на икономиката е спаднал от 521 на 184 грама на евро. По наша сметка по данни на ЕАОС това е намаление с около 65%.
За тълкуването на БВП като показател вижте какво означава БВП и как се измерва.
Защо темпото на спада се забавя?
Комисията посочва годишните промени в нетните емисии: -8,5% през 2023 г., -2,5% през 2024 г. и -1,6% през 2025 г. (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“). Спадът се свива три поредни години, а 2023 г. остава изключение по размер.
| Година | Промяна спрямо предходната |
|---|---|
| 2023 | -8,5% |
| 2024 | -2,5% |
| 2025 | -1,6% (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“) |
Източник: Европейска комисия, Climate Action Progress Report (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“)
Тези числа не съвпадат напълно с други публикации. Брифингът на ЕАОС от пролетта на 2026 г. дава за 2024 г. спад от около 3% (Европейска агенция по околна среда), а Комисията – 2,5% (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“). Разликата идва от различния обхват и от ревизиите на предварителните оценки; точната причина не е посочена в отворените страници.
Кои сектори теглят надолу и кои стоят на място?
Индустриалните емисии са по-ниски с 15 млн. тона CO2 еквивалент спрямо 2024 г. (Европейска агенция по околна среда). Емисиите от вътрешен транспорт обаче са се увеличили с 0,3%, а от сградите – с 0,8%. Обновяемите източници покриват 12% от крайното енергийно потребление в транспорта и 27% в сградите, а в електроенергията делът е около 50% от производството.
Секторите от ESR, т.е. транспорт, сгради, селско стопанство и отпадъци, са били общо стабилни през 2025 г. (Brussels Times). Общата цел за тях е намаление с 40% до 2030 г. спрямо 2005 г.
Търговията с емисии се отразява по-силно. Емисиите в схемата ETS са паднали с около 2% през 2025 г. (Brussels Times). ETS е дал над три четвърти от нетното намаление между 2005 и 2024 г. (Европейска агенция по околна среда).
Какво трябва да се случи в ESR секторите до 2030 г.?
Намаленията в ESR секторите през следващите пет години трябва да са колкото постигнатото през предходните две десетилетия заедно (Европейска агенция по околна среда). Това е най-тежкото условие в проекцията и зависи от решения на домакинствата и от поведение.
Комисията изчислява, че за да остане ЕС на курса, емисиите трябва да падат средно с около 153 млн. тона CO2 еквивалент годишно от 2026 до 2030 г. (Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“). По наша сметка по данни на Европейската комисия за петте години това са около 765 млн. тона. Девет държави членки не отбелязват достатъчен напредък към своите ESR цели и ще трябва да внесат планове за коригиращи действия (Brussels Times). Отворените страници не посочват кои са те.
Колко струва въглеродното ценообразуване?
Приходите от ETS през 2025 г. са с 11% повече от 2024 г. (Brussels Times). От тях 23,9 млрд. евро са отишли към държавите членки за декарбонизация на домакинствата и промишлеността. Годишният темп на намаление на емисиите в ЕС от 2005 г. насам е повече от удвоен (Европейска агенция по околна среда).
Чистите технологии растат: през 2025 г. електрическите коли са около всяка шеста нова регистрирана кола (Brussels Times). Мощността на монтираните топлинни помпи е по-голяма от 26 GW през 2024 г.
Какво не показват тези числа за България?
Отворените източници не съдържат стойност за България: нито дял в намалението, нито национална ESR цел. Страната не може да се отчете по средните данни на ЕС.
Средното за ЕС не казва кои страни са над и кои под линията. Проекцията от 54% е за целия ЕС и включва планирани, а не приети мерки (Европейска агенция по околна среда). Затова 54% не е прогноза за факт, а резултат при условие.
Как да проверите числата и къде са методите
Търсете три неща: обхват (нетни емисии с поглъщане от земеползване или без него), базова година (1990 за общата цел, 2005 за ESR) и вид на данните (предварителни или окончателни).
Земеползването е отделен ред: нетното поглъщане се е увеличило с 25 млн. тона CO2 еквивалент през 2025 г. (Европейска агенция по околна среда), а според Комисията – с около 11% (Brussels Times). Проекциите показват недостиг от 40 до 55 млн. тона спрямо целта за този сектор до 2030 г.
Пътеката се свързва със Закона: целите са най-малко 55% до 2030 г. и 90% до 2040 г., а законът е изменен през 2026 г. (Европейска агенция по околна среда). В сила от април 2026 г. е измененият закон (Brussels Times). Данните на ЕАОС и Комисията се обновяват всяка година, така че сравнявайте само данни от един и същ доклад.
Източници
- Trends and projections: EU on track for 2030 emissions targets, but progress must accelerate — Европейска агенция по околна среда
- Key trends and drivers in greenhouse gas emissions in the European Union — Европейска агенция по околна среда
- Progress on climate action – EU Climate Action Progress Report — Европейска комисия, Генерална дирекция „Действия по климата“
- EU greenhouse gas emissions fell in 2025 but nine countries lagged behind — Brussels Times
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.