
Бюджет 2027 трябва да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври 2026 г., а целта на финансовото министерство е дефицит до 3% от БВП. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо), БТА) Пролетната прогноза на Европейската комисия за същата година е по-висока – дефицит от 4,3% от БВП при реален растеж от 2,2%. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Двете числа са от различни моменти и с различни допускания, затова не се изключват взаимно.
Накратко:
- Проектът на бюджетен план за 2027 г. е одобрен от Министерския съвет на 14 октомври 2026 г. (БНТ)
- Законът изисква внасяне на законопроекта за държавния бюджет в парламента в срок до 31 октомври. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо))
- Целта на министерството е дефицит не повече от 3% от БВП през 2027 г. (БТА)
- ЕК очаква за 2027 г. растеж от 2,2%, инфлация от 2,6% и дълг от 35,5% от БВП. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“)
- Ако бюджетът не е приет до 1 януари, разходите не могат да надвишават нивото от същия период на предходната година.
През какви етапи минава държавният бюджет?
Календарът на Закона за публичните финанси започва в началото на годината. До 31 януари Министерският съвет приема бюджетната процедура. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)) До 25 март министърът на финансите съставя пролетната макроикономическа прогноза, а до 25 септември – есенната.
Средносрочната бюджетна прогноза се обхваща за три години и се одобрява от правителството до 20 април. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)) Законопроектът за държавния бюджет следва есента: с актуализираната прогноза той се внася в парламента до 31 октомври.
Срокът от 31 октомври през 2026 г. пада в събота, така че последният делови ден за внасяне е петък, 30 октомври; това е наше наблюдение по календара върху срока от закона. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо))
Какво вече е минало през 2026 г.?
Проектът на бюджетен план за 2027 г. е одобрен на 14 октомври 2026 г. (БНТ) Документът е изготвен по Регламент (ЕС) № 473/2013, който важи за държавите от еврозоната. Той е съобразен със Закона за публичните финанси и със средносрочния фискално-структурен план за 2025–2028 г.
Планът съдържа фискалните параметри за 2027 г. и служи още като доклад за мерките срещу прекомерния дефицит. (БНТ) Това е отделен документ от самия законопроект за бюджета: първият отива към европейските институции, вторият – към Народното събрание. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо))
Страницата на Министерството на финансите не се отваря за автоматизирани заявки, затова числата на проектобюджета от първичния източник не са проверени тук. Дали законопроектът е внесен в парламента, се вижда в неговия регистър.
Какви макроикономически числа очаква Европейската комисия?
Пролетната прогноза на ЕК е от 21 май 2026 г. и дава най-пълната проверима рамка за 2027 г. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Растежът се забавя от 3,1% през 2025 г. до 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г. Инфлацията по хармонизирания индекс е 4,2% през 2026 г. и 2,6% през 2027 г.
| Показател | 2025 | 2026 | 2027 |
|---|---|---|---|
| Реален растеж на БВП, % (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) | 3,1 | 2,5 | 2,2 |
| Инфлация (ХИПЦ), % | 3,5 | 4,2 | 2,6 |
| Безработица, % | 3,5 | 3,7 | 3,9 |
| Баланс на сектор „Държавно управление“, % от БВП | -3,5 | -4,1 | -4,3 |
| Брутен държавен дълг, % от БВП | 29,9 | 32,3 | 35,5 |
Източник: Европейска комисия, Spring 2026 Economic Forecast, Bulgaria (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“)
Инфлацията по ЕК пада с 1,6 процентни пункта между 2026 и 2027 г., по наше изчисление по данни на ЕК (4,2 − 2,6). (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Растежът намалява с 0,9 пункта от 2025 до 2027 г. (3,1 − 2,2).
Колко е разликата между целта от 3% и прогнозата за 4,3%?
Финансовият министър заяви на 25 септември 2026 г., че целта е дефицит в рамките на 3% от БВП през 2027 г. (БТА) Прогнозата на ЕК, изготвена четири месеца по-рано, е 4,3%. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Разликата е 1,3 процентни пункта от БВП по наше изчисление (4,3 − 3,0).
Прогнозите на Комисията обикновено отразяват политиката, която вече е ясна към момента на изготвянето им, а министерската цел включва мерки, които още не са в сила. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“, БТА) Затова разликата показва размера на корекцията, а не грешка в някоя от оценките. За да се прецени какво означава дефицитът в абсолютни стойности, помага анализът на бюджета на човек в България и ЕС.
По описанието на министъра мерките са по-строг фискален контрол, действия срещу сивата икономика и срещу данъчни измами с ДДС. (БТА) Данъчните ставки остават на сегашните нива, пенсиите растат по Кодекса за социално осигуряване, а политиката за доходите в публичния сектор трябва да предпази заетите от инфлационни шокове.
Какво се случва, ако бюджетът не е приет до 1 януари?
Бюджетната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)) Ако парламентът не е приел бюджет до началото на годината, приходите се събират по действащите закони. Разходите и трансферите не могат да надхвърлят размера си за същия период на предходната година.
Законът ограничава този режим до три месеца, като времето без избрано Народно събрание не се брои. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)) След това Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок. Правителството може да поема дълг само за рефинансиране на дълга в обращение, до размера на годишните погасявания по заемите, договорени преди началото на годината.
На практика удължителният режим замразява нивата от предходната година. При дълг, който ЕК очаква да нарасне от 29,9% на 35,5% от БВП между 2025 и 2027 г., това е ограничение за плащанията, но не и за натрупването на дълг по вече поети ангажименти. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо), Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Показателят се разглежда подробно в анализа за държавния дълг през 2025 г.
Какво да следи читателят през ноември
Три документа дават цялата картина: законопроектът за бюджета с мотивите, актуализираната средносрочна прогноза и проектът на бюджетен план. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо), БНТ) Първият показва разходите и приходите по закон, вторият – макрорамката, третият – дефицита по европейската методология.
При сравнение на числата проверявайте основата. Дефицитът по ЕК е на начислена основа за сектор „Държавно управление“, а в годишния закон се показват и касовите параметри на консолидираната фискална програма. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо), Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“) Една и съща година може да има две различни цифри, без никоя да е грешна.
Полезно е и сравнението с миналото: как са се променяли официалните очаквания спрямо резултата, показва анализът какво се очакваше за икономиката до 2019 г. и какво стана. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“)
Въпроси и отговори
Има ли срок, в който парламентът трябва да приеме бюджета? Законът, който отворихме, посочва само срока за внасяне и режима, ако бюджетът не е приет до началото на годината. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)) Срокът за приемане не е указан в разгледаните текстове.
Каква е разликата между бюджетен план и закон за бюджета? Планът е документ за европейския надзор по Регламент 473/2013 и съдържа фискалните параметри. (БНТ) Законът е актът, който парламентът гласува и който определя приходите и разходите. (Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо))
Колко е реалният растеж в рамката за 2027 г.? Прогнозата на ЕК е 2,2%, а министерските числа от есенната прогноза не са проверени в тази публикация. (Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“)
Източници
- Закон за публичните финанси — Закон за публичните финанси (текст в КИК-инфо)
- Economic forecast for Bulgaria (Spring 2026) — Европейска комисия, ГД „Икономика и финанси“
- Правителството одобри проектобюджета за 2027 година — БНТ
- Гълъб Донев за дефицита и бюджетната процедура за 2027 г. — БТА
Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.