Какво и от кого внася България: 53,7 млрд. евро през 2025 г., Китай изпреварва Германия

През 2025 г. България внася стоки за 53,7 млрд. евро по данните на Евростат – 2,5 пъти повече от 21,9 млрд. евро през 2007 г., годината на влизането в ЕС. Близо три пети от вноса идват от другите държави от Съюза. Най-голям отделен източник обаче вече е Китай: 6,4 млрд. евро, пред Германия (5,3 млрд.) и Турция (4,8 млрд.).

Какво показват данните

Три спада за 19 години. Вносът расте почти всяка година, но три пъти пада рязко. През 2009 г., с финансовата криза, той намалява от 25,1 до 16,9 млрд. евро (−33%). През 2020 г., с пандемията, пада от 33,7 до 30,6 млрд. А след рекордните 55,2 млрд. през 2022 г., годината на скъпите горива, следват 49,6 млрд. през 2023 г. През 2024 г. вносът е 50,8 млрд. евро, а през 2025 г. – 53,7 млрд., с 5,7% повече.

Делът на ЕС е 57%. През 2016 г. 64,1% от вноса в България идват от държави от ЕС-27, най-високият дял в редицата. През 2022 г. делът пада до 55,2%, защото поскъпналите горива идват главно отвън. През 2025 г. той е 57,3% – 30,8 млрд. евро от ЕС и 23,0 млрд. отвън.

Какво внасяме

По групите на стандартната търговска класификация (SITC) най-голяма част от вноса през 2025 г. са машините и транспортните средства: 15,7 млрд. евро, или 29,3%. Следват другите промишлени стоки – метали, текстил, облекло, мебели и др. (12,5 млрд., 23,3%), горивата (7,2 млрд., 13,3%), химическите продукти, сред тях лекарствата (7,0 млрд., 13,0%), храните, напитките и тютюнът (6,3 млрд., 11,6%) и суровините (4,5 млрд., 8,4%).

Горивата тежат по-малко, храната – повече. През 2010 г. горивата са 22,3% от вноса, а през 2025 г. – 13,3%. За същото време делът на машините и транспортните средства расте от 23,3% на 29,3%, а на храните и напитките – от 8,9% на 11,6%. Вносът на храни, напитки и тютюн е 1,7 млрд. евро през 2010 г. и 6,3 млрд. през 2025 г.

По начин на използване. БНБ разделя вноса според това за какво служат стоките. През 2025 г. суровините и материалите за производството са 17,6 млрд. евро (32,7%), инвестиционните стоки – 15,6 млрд. (28,8%), потребителските стоки – 13,5 млрд. (25,0%), а енергийните ресурси – 7,3 млрд. (13,5%). Вносът на суров петрол и природен газ е 7,1 млрд. евро през 2022 г. и 4,2 млрд. през 2025 г. Сред потребителските стоки най-бързо расте вносът на храни, напитки и цигари: от 2,9 млрд. евро през 2021 г. до 5,1 млрд. през 2025 г.

От кого внасяме

Китай е първи. През 2021 г. най-голям партньор по внос е Германия (4,3 млрд. евро), а Китай е с 3,8 млрд. През 2025 г. вносът от Китай е 6,4 млрд. евро, или 11,9% от целия внос по данните на БНБ, а от Германия – 5,3 млрд. (9,9%). Следват Турция (4,8 млрд.), Румъния (3,0 млрд.), Италия (2,6 млрд.) и Гърция (2,2 млрд.). Вносът от САЩ се увеличава от 0,7 млрд. евро през 2021 г. на 1,6 млрд. през 2025 г.

Русия: от първо място до 0,3 млрд. През 2022 г. Русия е най-големият източник на внос с 6,1 млрд. евро. През 2023 г. вносът оттам е 3,2 млрд., през 2024 г. – 0,3 млрд., а през 2025 г. – 1,1 млрд. евро. Как се отразява вносът на търговския баланс тази година, е разгледано в анализа Търговският дефицит на България за януари–юли 2026 г.

Какво не показват данните

Текущи цени. Стойностите са в евро от съответната година, без поправка за инфлацията. Част от ръста е поскъпване, а не повече стоки. Евростат публикува и индекси на обема на вноса, но не за всички групи и партньори.

Два източника, малко различни числа. Евростат дава 53,7 млрд. евро внос за 2025 г., а БНБ – 53,9 млрд. Затова дяловете по групи стоки (Евростат) и по партньори и начин на използване (БНБ) са изчислени всеки спрямо своя общ сбор.

Откъде са числата

Общият внос, разделението ЕС/извън ЕС и групите стоки по SITC са от таблицата на Евростат ext_lt_intratrd (млн. евро, България като отчитаща държава). Вносът по партньори и по начин на използване е от годишните таблици на БНБ за вноса (млн. евро, 2021–2025 г.). Дяловете и изменението са наши изчисления. ЕС-27 е в сегашния си състав за всички години.