Осъдените в България намаляват – 21 187 души през 2025 г., а затворниците са най-малко от десетилетие

През 2025 г. в България са влезли в сила присъди срещу 21 187 души. Това е с 2,9% по-малко, отколкото през 2024 г., показват данните на НСИ (НСИ). Мъжете са 91,6% от осъдените, жените 8,4%. Непълнолетните на 14–17 години са 719, или 3,4%.

Броят на осъдените не е броят на извършените престъпления. Той показва колко дела са стигнали до окончателна присъда през годината и зависи както от престъпността, така и от работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.

Какво показват данните

Коефициентът на криминална активност пада трета поредна година. Той показва колко души са осъдени на 100 000 души от населението на 14 и повече години. През 2022 г. е 428, през 2023 г. 411, през 2024 г. 389, а през 2025 г. 379 (НСИ). При мъжете стойността е 728, при жените 61, при непълнолетните 270.

Спадът е и при двата пола. При мъжете коефициентът намалява от 775 през 2021 г. на 728 през 2025 г., при жените от 66 на 61 (НСИ). Разликата между тях остава голяма – мъжете са осъждани около 12 пъти по-често от жените.

Половината присъди са за общоопасни престъпления. От престъпленията, завършили с осъждане през 2025 г., 50,2% са общоопасни – 11 678. В тази глава на Наказателния кодекс са например транспортните престъпления, включително шофирането след употреба на алкохол или наркотици. На второ място са престъпленията против собствеността (18,1%), на трето – против личността (10,9%, НСИ). Престъпленията против дейността на държавните органи са 8,0%, документните 3,6%, а тези против стопанството 3,0%.

Повечето присъди са условни. От 26 372 обвиняеми през 2025 г. делата на 9 295 души (35,2%) приключват с ефективна присъда, а на 11 892 (45,1%) – с условна. Освободени от наказателна отговорност са 16,7%, оправдани 2,0%, а прекратени са делата на 1,0% (НСИ). С други думи, на всеки 100 обвиняеми около 35 получават присъда лишаване от свобода или друго ефективно наказание, а двама биват оправдани.

Погледнато по престъпления, от делата за 28 414 престъпления, приключили през 2025 г., 10 313 завършват с ефективно осъждане, 12 932 с условно, 4 306 с освобождаване от наказание, 594 с оправдаване и 269 с прекратяване (НСИ).

Кой е осъден. Сред осъдените и мъжете, и жените най-голям дял имат хората на 30–39 години – 28,3% от мъжете и 30,8% от жените. На второ място при мъжете е групата 18–24 години, а при жените – 40–49 години (НСИ).

Разпределението по хора е подобно на това по престъпления. От всички осъдени 10 457 души (49,4%) са за общоопасни престъпления, 4 517 (21,3%) за престъпления против собствеността, 1 944 (9,2%) против личността и 1 732 (8,2%) против дейността на държавните органи (НСИ).

Затворите спрямо ЕС

През 2024 г. в българските затвори има 5 440 души, или 84,4 на 100 000 жители. През 2014 г. са били 7 870, или 108,6 на 100 000 (Евростат). За десет години броят на затворниците намалява с почти една трета.

Сред държавите от ЕС по-нисък дял затворници имат само Финландия (56,9), Нидерландия (66,6), Дания (69,9) и Германия (70,5). Най-висок е делът в Унгария (192,6), Полша (190,7) и Латвия (186,6, Евростат). Така България е петата държава в ЕС с най-нисък дял затворници.

Методология

Данните на НСИ са за делата, приключили с влязла в сила присъда през годината, а не за регистрираните от полицията престъпления. Една присъда може да обхваща няколко престъпления, а едно престъпление – няколко обвиняеми, затова броят на престъпленията (28 414) и на осъдените (21 187) се различава (НСИ). Ефективното осъждане не означава непременно затвор: то включва и други наказания, които се изтърпяват реално.

Данните на Евростат за затворниците са към определена дата в годината и включват и задържаните под стража преди присъда. Коефициентът на 100 000 жители е изчислен от Евростат спрямо цялото население (Евростат). Сравнението между държавите зависи и от разликите в наказателните закони, затова не бива да се чете като пряко сравнение на престъпността.