През 2024 г. България има 870 болнични легла на 100 хил. души – най-много в ЕС. Средно в Съюза те са 507, а най-близко до България са Германия (759) и Румъния (731) (Евростат). НСИ отчита още повече за 2025 г.: 56 925 легла в 338 лечебни заведения за болнична помощ, или 886 на 100 хил. души (НСИ).
Какво показват данните
България е държавата с най-голям ръст на леглата. Между 2010 и 2024 г. те растат от 662 на 870 на 100 хил. души, или с 31,5%, докато в ЕС падат от 574 на 507, или с 11,5% (Евростат). Освен България леглата се увеличават само в Румъния (с 9,8%) и Ирландия (със 7,3%), а в останалите 24 държави намаляват. Растежът у нас е непрекъснат от 2011 г. Броят на леглата расте от 48 934 на 56 061, или с 14,6%, а останалото от ръста на показателя идва от по-малкото население. Процентите са наши изчисления.
Болнични легла на 100 000 души, България и ЕС, 2010–2024 г.
брой легла в болниците на 100 000 жители
Данните в таблица
| Година | България (на 100 000) | ЕС-27 (на 100 000) |
|---|---|---|
| 2010 | 662 | 574 |
| 2011 | 645 | 567 |
| 2012 | 665 | 562 |
| 2013 | 692 | 557 |
| 2014 | 728 | 553 |
| 2015 | 744 | 550 |
| 2016 | 752 | 546 |
| 2017 | 775 | 543 |
| 2018 | 792 | 539 |
| 2019 | 816 | 532 |
| 2020 | 828 | 528 |
| 2021 | 837 | 525 |
| 2022 | 846 | 517 |
| 2023 | 864 | 511 |
| 2024 | 870 | 507 |
Най-малко легла имат Швеция, Нидерландия, Дания и Финландия. Швеция е със 187 легла на 100 хил. души, Нидерландия с 221, Дания с 226, а Финландия с 248. Медианата на 27-те държави е 423 легла, наше изчисление, и България е над два пъти над нея (Евростат).
Почти една трета от леглата са в частни болници. В края на 2025 г. болниците са 316 с 54 674 легла, от които 202 са държавни и общински, а 114 – частни. Частните болници имат 31,3% от леглата. През 2025 г. леглата се увеличават с 864, или с 1,5%, а заведенията намаляват с три. В многопрофилните болници, 178 на брой, са 74,0% от леглата (НСИ).
Персоналът е около един лекар и една сестра на три легла. В края на 2025 г. на основен договор практикуват 30 409 лекари (47,3 на 10 хил. души, или един на 211 жители) и 28 357 медицински сестри (44,1 на 10 хил.). В заведенията за болнична помощ работят 18 437 лекари и 17 983 сестри при 56 925 легла, тоест по около 0,32 на легло (НСИ). Съотношението е наше изчисление и не е норма: част от лекарите работят и извън болниците.
Разликите между областите са трикратни. Осигуреността с легла е най-висока в Плевен (1347 на 100 хил. души), Смолян (1248) и Пловдив (1108) и най-ниска в Перник (424), Ямбол (432) и Видин (446) (НСИ). За областите по лекари на глава от населението вижте анализа за лекарите и заболелите.
По-често в болница, по-кратко и с по-малко заети легла
Големият брой легла се съчетава с много хоспитализации. През 2019 г., последната година преди пандемията, на 100 хил. души у нас има 33 993 изписвания от болнично лечение. Това е най-високата стойност от 23-те държави с данни, пред Германия (24 661) и Австрия (24 305). Медианата им е 16 165, тоест България е два пъти над нея (Евростат).
Престоят е кратък: средно 5,2 дни през 2019 и 2021 г. при медиана 7,7 и 7,8 дни за държавите с данни. По-кратък престой имат само Нидерландия (4,5 и 4,3) и Кипър (5,1 през 2021 г.) (Евростат). Заетостта на леглата през 2023 г. е 57,2% при 72,0% в Германия; от 22-те държави с данни за годината по-ниска от българската има само Гърция (51,7%). Заетостта на соматичните легла у нас е 55,6%, а на психиатричните – 75,9%. Данните за България имат прекъсване на реда през 2023 г.
Какво не показват данните
Броят на леглата не казва нищо за качеството на лечението и за достъпа до него. Той включва всички налични легла в болниците, а не само тези за активно лечение: в България 725 от 870 са за лечебна помощ, а останалите са за рехабилитация, дългосрочни грижи и други цели (Евростат). НСИ посочва, че специализираните болници за рехабилитация имат 5 626 легла, а 12 държавни психиатрични болници – 1 857 (НСИ).
Данните не обясняват и защо леглата растат. Не показват и колко от хоспитализациите са планови или спешни, нито колко от тях биха могли да се лекуват извън болница.
Методология
Данните на Евростат са за налични легла в болниците (HP.1) на 100 хил. жители; стойността за ЕС-27 е изчислена от Евростат, а за 2012, 2014 и 2015 г. е оценка (Евростат). Евростат за 2024 г. е 870, а НСИ за 2025 г. – 886: две различни години. Сравнението за хоспитализациите е за 2019 г., защото за 2020–2021 г. данните са повлияни от пандемията, а след 2021 г. таблицата на Евростат няма данни. Медианите на 27-те държави и 23-те държави с данни са наши изчисления.
Като независима проверка Световната банка, която публикува данните на Световната здравна организация, също поставя България на първо място в ЕС: 8,0 легла на 1000 души през 2022 г., последната година с данни за всички 27 държави, при 7,6 в Германия, 7,2 в Румъния и 5,1 средно за ЕС (Световна банка). Числата се различават малко от тези на Евростат, защото източниците и населението, с което се изчисляват, не са едни и същи.
Източници
- Болнични легла (hlth_rs_bds1), изписвания (hlth_co_disch2), средна продължителност на престоя (hlth_co_inpst), заетост на леглата (hlth_co_bedoc) — Евростат
- Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2025 година — НСИ
- Hospital beds (per 1,000 people), World Development Indicators (SH.MED.BEDS.ZS) — Световна банка
Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.