Инфограф числата зад новините, с източник и метод
Икономика

Карта на общините в България – центърът на София дава 41,7% от продукцията

Карта на общините в България по икономическа тежест – центърът на София дава 41,7% от продукцията, 16 центъра дават 82,2%. Числа, таблица и откъде да проверите.

От Редакция на Инфограф Публикувано: 6 мин. четене

Предприятията в икономическия център „София-Перник-Ботевград“ произвеждат продукция за 89,7 млрд. лв. през 2021 г., или 41,7% от продукцията на всички предприятия в страната (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). Това е най-ясното число, което дава картата на общините в България по икономическа тежест. Пред него следващите центрове изглеждат малки – Пловдив има 9,4%, а Варна 5,8%.

Какво се мери вместо БВП по общини

Общинските и регионалните данни за концентрацията на дейност в прочетените източници не са БВП. Те ползват произведена продукция, добавена стойност и нетни приходи от продажби на нефинансовите предприятия (Институт за пазарна икономика, Регионални профили, Българска търговско-промишлена палата). Затова всяка „карта по БВП“ на общините всъщност е карта на предприятията.

Този избор има последици. Продукцията е оборот на фирмите, а добавената стойност е по-близо до БВП. Втората за 16-те центъра надхвърля 64 млрд. лв. и почти се е удвоила за десет години (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). Източниците не уточняват как се разпределя продукцията на фирми с обекти в няколко общини, така че разликите между общини са ориентир, а не точно измерване.

Границите също са различни. Центровете на Института за пазарна икономика (ИПИ) не следват областите: ядрото е община, която влиза поне в два от три критерия – топ 10% по продукция, по гъстота на заетостта и по ежедневна трудова миграция (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). Периферията са общини, в които поне 10% от заетите пътуват всеки ден до ядрото.

Шестте най-големи центрове в числа

Шестнайсет центъра обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението) и работят близо 2 млн. души (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). Те дават 178 млрд. лв. продукция през 2021 г., или 82,2% от националната. Първите шест са показани по-долу.

Център (2021 г.) Общини Продукция, млрд. лв. Население, хил. Продукция на жител, хил. лв. (по наша сметка)
София-Перник-Ботевград 30 89,7 1 685,9 53,2
Пловдив-Марица-Раковски 14 20,1 552,1 36,4
Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово 9 10,6 300,8 35,2
Русе-Търговище-Разград 15 10,0 332,5 30,1
Варна-Девня 10 12,4 421,6 29,4
Бургас-Несебър 8 7,7 332,3 23,2 (Институт за пазарна икономика)

Източник: ИПИ на база данни от НСИ (Институт за пазарна икономика); колоната „продукция на жител“ е по наша сметка, като продукцията е разделена на населението на центъра.

Столичният център произвежда на жител около 2,3 пъти повече от бургаския и около 1,5 пъти повече от пловдивския, по наша сметка по данни на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Старозагорският център е на трето място по тази сметка, макар да е четвърти по абсолютна продукция.

Столична община спрямо останалите 264 общини

Данните за самата община показват същата картина, но от по-ранна година. През 2018 г. Столична община е първа по продукция на нефинансовите предприятия със 67 млрд. лв., следвана от Бургас с 11 млрд. лв., Пловдив с 10 млрд. лв. и Варна с 8 млрд. лв. (Българска стопанска камара). По брой наети тя има 645 хил. души, Пловдив 114 хил., а Варна 108 хил.

Тези числа не се сравняват с таблицата по-горе. Там единицата е център от много общини и годината е 2021, а тук е една община и 2018 г. Например Бургас като община е с по-голяма продукция от Пловдив през 2018 г. (Българска стопанска камара), а центърът Бургас-Несебър е с най-малка продукция сред шестте в таблицата за 2021 г. (Институт за пазарна икономика).

Другият полюс е 117 общини с под 1 000 наети в нефинансовите предприятия през 2018 г. (Българска стопанска камара). Единствената община извън областните центрове в топ 10 по продукция е Марица с 1,8 млрд. лв. Към тази карта се връзва и разпределението на БВП на човек по области, а разликата между столицата и средните стойности за страната обяснява защо без София показателят за България се променя.

Високите заплати са другаде

Най-високите заплати не са в най-големия град. През 2018 г. Челопеч води с 2 178 лв., а София-столица е осма с 1 554 лв. (Българска стопанска камара). През 2021 г. Челопеч остава първа със 2 930 лв. на месец (Българска търговско-промишлена палата). Лидерите са малки общини с големи предприятия в добива и енергетиката. Областното сравнение на доходите е в материала за заплатите по области.

Следва изводът, че концентрацията на продукция и концентрацията на високи доходи не съвпадат. Столицата има най-много предприятия и работни места, но средната заплата в нея е под тази в няколко промишлени общини. Затова една карта не може да замести друга.

Там, където държавата е най-големият работодател

В публичния сектор работят 147 хил. души в столицата, 32 хил. в Пловдив и 27 хил. във Варна (данни за 2020 г.) (Economic.bg). В 186 общини те са под 1 000 души. Относителният дял обаче обръща картината. В големите центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора – той е около 20%, при 24% средно за страната.

В 43 общини публичният сектор наема над половината от наетите, а в Трекляно и Бойница делът е 86% (Economic.bg). Раднево е изключение със 81%, но там заплатите са сред най-високите заради енергетиката. Най-малко е в Марица, Лясковец и Божурище, под 10%.

Тенденцията се запазва и в по-новите публикации на инициативата: във все повече общини публичният сектор е основен работодател, а заплащането в него все по-често изпреварва частното (265 истории за икономика). Годишните стойности на дела са в материала за 2020 г., затова за по-нови периоди проверете профила на общината.

Малките общини и тежестта на администрацията

През 2017 г. 72 общини, или една четвърт, са с население под 6 хил. души, а броят им се е удвоил от 2000 г. (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). По-голямата част са в пограничните райони, най-ясно в Северозапада. Трекляно има 798 жители и един общински служител на 26 души, а в Столична община на служител се падат над 500 души.

Малките общини са и най-слабо свързани с европейското финансиране. Ковачевци с 1 658 души към 15 юни 2018 г. няма нито един лев усвоени средства по оперативните програми, а други девет общини имат по един завършен проект (Институт за пазарна икономика, Регионални профили). Тези данни са стари, но показват как ниската заетост в частния сектор и административният капацитет се подсилват взаимно.

Как да проверите показателите за своята община

Профилите на всички 265 общини в инициативата „265 истории за икономика“ са на адрес 265obshtini.bg/muns и включват 32 индикатора за икономика, демография, пазар на труда, образование, здравеопазване и местни финанси (Българска търговско-промишлена палата). Картите са с данни, публикувани за първи път за свободно ползване (Българска стопанска камара). Първоизточник на повечето стойности е НСИ (Институт за пазарна икономика).

При сравнение гледайте три неща. Първо, коя година е показателят, защото общинските серии често са със закъснение. Второ, дали числото е за община или за център, и трето, дали е абсолютно или на жител. Подробните данни за ежедневната трудова миграция се получават веднъж на 10 години от преброяването (Институт за пазарна икономика, Регионални профили), така че границите на центровете се обновяват рядко.

Половината продукция при една трета от населението

Столичният център дава около 50,4% от продукцията на шестнайсетте центъра (89,7 от 178 млрд. лв.), а населението му е около 35% от тяхното – 1 685,9 хил. от 4,8 млн. души, по наша сметка по данни на ИПИ (Институт за пазарна икономика, Регионални профили, Институт за пазарна икономика). В национален мащаб столичният център има 41,7% от продукцията, а 16-те центъра заедно – 82,2%. За наблюдение остава как ще се променят тези дялове, когато излязат следващите данни за предприятията след 2021 г.

Източници

  1. Общините с най-висок и най-нисък дял наети в публичния сектор (карта) — Economic.bg
  2. Икономически центрове - 2023 — Институт за пазарна икономика, Регионални профили
  3. ИПИ представи „Икономическите центрове в България – 2023“ — Институт за пазарна икономика
  4. 265 истории за икономика — Българска стопанска камара
  5. ИПИ публикува кратки профили на всички 265 общини в България — Българска търговско-промишлена палата
  6. Шест карти за малките общини в България — Институт за пазарна икономика, Регионални профили
  7. Новини – Държавата настъпва на пазарите на труд в малките населени места — 265 истории за икономика

Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.