Карта на общините в България по заплати показва най-ясно разликата извън областните центрове: най-високата средна месечна заплата в нефинансовите предприятия за 2018 г. е в Челопеч – 2 178 лв., а София-столица е едва осма с 1 554 лв. (Българска стопанска камара). Пресметнато по данни на Българската стопанска камара, заплатата в Челопеч е около 40% над столичната.
Кои общини имат най-високите заплати
Лидерите по заплати са сравнително малки общини с големи предприятия, предимно в енергетиката и добивната промишленост (Българска стопанска камара). Областните центрове не водят класацията.
| Място | Община | Средна месечна заплата, 2018 г. |
|---|---|---|
| 1 | Челопеч | 2 178 лв. |
| 2 | Козлодуй | 2 090 лв. |
| 3 | Раднево | 1 910 лв. |
| 4 | Пирдоп | 1 796 лв. |
| 5 | Девня | 1 677 лв. |
| 6 | Гълъбово | 1 598 лв. |
| 8 | София-столица | 1 554 лв. |
| 10 | Панагюрище | 1 445 лв. (Българска стопанска камара) |
Източник: Институт за пазарна икономика, чрез Българската стопанска камара (Българска стопанска камара)
По-нови данни потвърждават водещата позиция на Челопеч. Общината има средна заплата от 2 930 лв. на месец през 2021 г. (Българска търговско-промишлена палата). Двете години не са пряко сравними, защото показателят и обхватът им може да се различават, затова не сме смятали ръст между тях. Подробно сравнение на заплатите по области има в материала за заплатите по области.
Безработица от 1,8% до 51,6% в рамките на една страна
През 2019 г. 27 общини имат безработица под 4%, като най-ниска е в София-столица (1,8%), следвана от Божурище (1,9%) (Българска стопанска камара). На другия край са 16 общини с над 30%, предимно в Северозапада, а най-високият коефициент е в Ружинци – 51,6%.
Разликата между двата полюса е 49,8 процентни пункта, а коефициентът в Ружинци е около 29 пъти по-висок от столичния – по наша сметка по данни на Българската стопанска камара (Българска стопанска камара). Страницата не обяснява как точно е изчислен коефициентът. Определението на показателя е в речника на сайта, в статията за дела на безработните лица. Дългият ред от 2011 г. насам е разгледан в анализа на безработицата по общини.
Добавена стойност и чужди инвестиции в общините
В абсолютни стойности картата е силно концентрирана. През 2023 г. София създава 46 млрд. лв. добавена стойност, Пловдив – 6,2 млрд., Варна – 4,7 млрд., Бургас – 3,6 млрд., Русе – 1,8 млрд. (Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика)). Общините с над милиард лева са десет, а 173 остават под 100 млн. лв. Най-малката местна икономика е на Трекляно – 252 хил. лв.
На човек подредбата е различна, защото малките общини с индустрия излизат пред столицата.
| Община | Добавена стойност на човек, 2023 г. |
|---|---|
| Девня | 91 хил. лв. |
| Раднево | 87 хил. лв. |
| Гълъбово | 50 хил. лв. |
| Сопот | 44 хил. лв. |
| София-столица | 36 хил. лв. (Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика)) |
Източник: Институт за пазарна икономика, чрез Economic.bg (Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика))
Девня е на около два пъти и половина над столицата по този показател – по наша сметка по данни на Economic.bg (Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика)). В същия преглед пет общини са под 1 000 лв. на човек, а 137 – под 5 000 лв., като тези два показателя са отнесени към 2022 г. Данните за Козлодуй, Крумовград и повечето общини в Средногорието са поверителни, макар индустрията им да би ги поставила напред.
Чуждите капитали следват същата логика. Девня привлича 740 млн. евро преки чуждестранни инвестиции с натрупване, а Гълъбово – 718 млн. евро, и двете изостават само от Столична община, Бургас и Пловдив (Българска търговско-промишлена палата). Понятието е обяснено в статията за международната инвестиционна позиция.
Колко от икономиката е извън 16-те центъра
Институтът за пазарна икономика групира общините в 16 широки икономически центъра със 132 общини – 29 ядра и 103 общини в периферията (Регионални профили (Институт за пазарна икономика)). В тях живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението) и работят близо 2 млн. души. Центровете дават 82,2% от продукцията на нефинансовите предприятия за 2021 г. и 85,7% от натрупаните преки чуждестранни инвестиции.
Общините са 265 (Българска търговско-промишлена палата), така че извън центровете остават 133, с 26,4% от населението и 17,8% от продукцията – по наша сметка по данни на Регионални профили и на БСК (Регионални профили (Институт за пазарна икономика)). Обикновеният среден показател за страната скрива тази разлика. Центърът около София сам произвежда 41,7% от продукцията на всички предприятия.
Как размерът на общината променя картата
Една четвърт от общините, общо 72, имат под 6 хил. жители през 2017 г., най-вече в граничните райони и в Северозапада (Регионални профили (Институт за пазарна избор)). Трекляно е с 798 души, а Челопеч – с 1 545.
Затова средна заплата или добавена стойност на човек в община с хиляда-две жители трябва да се чете заедно с броя на предприятията. Едно голямо предприятие е достатъчно да промени класирането. Пример за стопанско разнообразие от другата страна е Русе, с 8,7 млрд. лв. нетни приходи от продажби и 1,5 млрд. лв. добавена стойност през 2021 г. (Българска търговско-промишлена палата). БВП на човек по области през 2024 г. е показан в отделния материал за БВП на човек по области.
Как да четете картата на общините в България без грешка
Първо проверете годината на всеки показател. Отделните карти и прегледи не са непременно за една и съща година. Ако ги сложите в една таблица, може да смесите различни периоди.
Второ, сравнявайте на човек, не в абсолютни числа. Населението по общини е в таблицата на НСИ, разделено по област, община, местоживеене и пол (Национален статистически институт). Трето, търсете предупреждения за поверителност, защото липсващата стойност не означава ниска. Профилите на Института за пазарна икономика дават 32 показателя за всяка община в категории като икономика, пазар на труда, образование и местни финанси (Българска търговско-промишлена палата). Инициативата започва през 2020 г. с 10 карти (Българска стопанска камара).
Какво картата не позволява да се твърди
Данните не дават отговор дали общините с ниска безработица са и тези с високи заплати, защото показателите са от различни години и от различни публикации (Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика), Българска стопанска камара). Не показват и причинност – връзката между индустрията и високата заплата е наблюдение, а не доказателство. Единна таблица за всичките 265 общини в една и съща година ще позволи такова сравнение. Нови данни по общини се публикуват в информационната система Инфостат на НСИ, а датата на следващото обновяване се проверява в календара за разпространение на институцията (Национален статистически институт).
Източници
- Население по области, общини, местоживеене и пол — Национален статистически институт
- Икономиките на земеделските общини в България се влошават — Economic.bg (данни на Института за пазарна икономика)
- Икономически центрове - 2023 — Регионални профили (Институт за пазарна икономика)
- 265 истории за икономика — Българска стопанска камара
- ИПИ публикува кратки профили на всички 265 общини в България — Българска търговско-промишлена палата
- Шест карти за малките общини в България — Регионални профили (Институт за пазарна избор)
Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.