Хиперинфлация

Хиперинфлацията е крайната форма на инфлация: цените растат толкова бързо, че парите престават да изпълняват функциите си. Хората се стремят да се отърват от тях веднага след като ги получат, заплатите губят стойност за дни, а сделките започват да се договарят в чужда валута или в стоки.

Къде е прагът

Най-използваното определение идва от икономиста Филип Кейгън, който в работа от 1956 г. изследва хиперинфлациите между 1920 и 1946 г. По него хиперинфлацията започва в месеца, в който месечната инфлация за първи път надхвърли 50%, и приключва, когато месечният темп падне под 50% и остане там поне една година. Пресметнато за година, 50% на месец означава цените да се увеличат около 130 пъти.

Обзорът на Фишър, Сахай и Вег от 2002 г. посочва, че след 1947 г. хиперинфлации в този строг смисъл са били редки в пазарните икономики. Много по-чести са продължителните периоди с инфлация над 100% годишно, които авторите наричат „много висока инфлация“. В говоримия език и в медиите обаче всяка трицифрена годишна инфлация често се нарича хиперинфлация.

Измерване

Хиперинфлацията се измерва със същия инструмент като обикновената инфлация: индекса на потребителските цени. Разликата е в периода. При стабилни цени се гледа годишното изменение, а при хиперинфлация решаващо е месечното, защото за година цените се променят толкова много, че годишният процент губи смисъл. Сравнителни годишни редове за всички страни публикува Световната банка (показател FP.CPI.TOTL.ZG).

Случаят България

По данни на Световната банка средногодишната инфлация в България е 338,4% през 1991 г. и 121,6% през 1996 г. През 1997 г. тя достига 1058,4%. Това е най-тежкият епизод в новата икономическа история на страната. Както припомня БТА, в началото на 1997 г. левът се обезценява около 20 пъти спрямо твърдите валути за година, а БНБ пуска банкнота от 50 000 лева. През юли 1997 г. е въведен валутен борд, който фиксира лева към германската марка (1000 лева за 1 марка). Още през 1998 г. инфлацията пада до 18,7%, а през 1999 г. до 2,6%.

С какво се бърка

• С висока инфлация. Годишна инфлация от 10–20% е сериозен проблем, но не е хиперинфлация. За междинните нива се използва изразът галопираща инфлация.
• Със стагфлация. Стагфлацията съчетава инфлация със застой в икономиката, без цените да излизат от контрол.
• Годишна средна и годишна към декември. Средногодишната инфлация и инфлацията декември спрямо декември са различни числа и при много бързо поскъпване се разминават силно. Затова за 1996 г. се срещат и 121,6% (средногодишно, Световната банка), и 234% (цитирано от БТА). Винаги проверявайте коя мярка е използвана.

Вижте също: валутен курс, основен лихвен процент, бюджетен дефицит.