Портфейлни инвестиции

Портфейлните инвестиции са трансгранични вложения в ценни книжа, които не дават на инвеститора контрол или значимо влияние върху управлението на емитента. Това са акции и дялове в инвестиционни фондове, когато купувачът държи по-малко от 10% от гласовете, както и дългови ценни книжа: държавни и корпоративни облигации, търговски записи. Прагът от 10% е границата с преките инвестиции, при които инвеститорът търси трайно участие в дружеството.

Как се измерват

Портфейлните инвестиции се отчитат на две места в статистиката на външния сектор. Във финансовата сметка на платежния баланс се записват потоците: колко ценни книжа резидентите са купили или продали в чужбина през периода (активи) и колко български книжа са купили нерезиденти (пасиви). В международната инвестиционна позиция се показват наличностите към дадена дата по пазарни цени. Наличността се променя не само от сделките, а и от поскъпване или поевтиняване на книжата и от валутните курсове. В България данните събира и публикува БНБ по шестото издание на Ръководството по платежния баланс на МВФ; от Централния депозитар, банките, застрахователите и пенсионните фондове идват отчетите за притежаваните книжа.

Пример: България в средата на 2026 г.

Към края на юни 2026 г. резидентите на България притежават портфейлни инвестиции в чужбина за 36,3 млрд. евро, от които 26,2 млрд. евро в дългови ценни книжа и 10,1 млрд. евро в акции и дялове на фондове. Нерезидентите държат български книжа за 16,2 млрд. евро, почти изцяло дългови (15,5 млрд. евро). Нетната позиция по портфейлни инвестиции е положителна: плюс 20,2 млрд. евро. За сравнение, в края на 2025 г. активите бяха 26,8 млрд. евро; скокът в първото тримесечие на 2026 г. съвпада с присъединяването към еврозоната, когато БНБ спря да отчита държаните в евро книжа като резервни активи.

Във финансовата сметка за цялата 2025 г. покупките на чуждестранни книжа от резиденти са 2,5 млрд. евро, а нерезидентите са вложили 4,8 млрд. евро в български книжа.

Портфейлни срещу преки: къде е границата

Една и съща покупка на акции може да е портфейлна или пряка инвестиция. Решава делът: 9% от гласовете е портфейлна, 10% и повече е пряка. Затова сумите не могат да се сравняват по вид на книжата, а само по класификацията на БНБ. Втората честа грешка е да се приема ръстът на позицията за нови вложения. Наличността расте и когато борсите поскъпват, без да е купена нито една нова акция. Третата: държавните ценни книжа, купени от чуждестранни инвеститори, са портфейлен пасив на България, а не „чуждестранна инвестиция в икономиката“ в смисъла, в който се използва за нови заводи.