Индекс на икономическата свобода

Индексът на икономическата свобода (Index of Economic Freedom) е годишна класация на американския мозъчен тръст Heritage Foundation, която оценява колко свободно хората и фирмите в една страна могат да работят, да инвестират, да търгуват и да разполагат със собствеността си. Всяка държава получава оценка от 0 до 100, където 0 означава липса на икономическа свобода, а 100 означава пълна свобода по критериите на автора.

Как се изчислява

Индексът събира 12 показателя в четири широки области на политиката:

• правова държава, където влизат защитата на собствеността, ефективността на съдебната система и почтеността на управлението;
• размер на държавата, включително данъчната тежест;
• ефективност на регулациите;
• отворени пазари.

Всеки показател се оценява от 0 до 100, а от тях се получава общата оценка. По нея страните се разделят на пет групи: „свободни“ (80–100), „предимно свободни“ (70–79,9), „умерено свободни“ (60–69,9), „предимно несвободни“ (50–59,9) и „репресирани“ (под 50). Класацията се публикува всяка година на сайта на Heritage Foundation, където са актуалната оценка и мястото на България. Първото издание, подготвено заедно с вестник The Wall Street Journal, е от 1995 г.

Пример: числата зад една от групите

Групата „правова държава“ може да се сравни с независим и официален източник. Световната банка в своите Worldwide Governance Indicators оценява върховенството на закона по скала от около −2,5 до +2,5. За 2025 г. България е с −0,05, Румъния с 0,30, а Германия с 1,60. На скала от 0 до 100 това са 57,9 за България, 63,5 за Румъния и 85,1 за Германия. Оценката на България е по-добра от −0,16 през 2020 г., но остава под тази на Румъния. Когато в някоя класация за икономическа свобода България изостава, причината често е в тази група показатели, а не в данъците: те са отделна област на индекса и се оценяват по съвсем други данни.

Свобода по чий критерий

Индексът е мярка на определена икономическа философия: по-ниски данъци и по-малко държавни разходи носят по-висока оценка, независимо от качеството на обществените услуги. Затова критиците го смятат за идеологически, а не неутрален. Второ, корелацията с растежа е спорна: още в средата на 2000-те икономисти посочват страни с висока оценка и бавен растеж и обратното. Трето, „свобода“ в индекса не е политическа свобода. За корупцията има отделна мярка, Индексът за възприятие на корупцията, а за риска при заемане на държавата служат кредитните рейтинги.