Петте най-важни графики за изминалата година

Хвърляме поглед назад към 5-те графики, които считаме за най-важни от 263-те, които подготвихме за вас от 4 април 2015 г. насам.

След няколко дни Инфограф навършва една година. Хвърляме поглед назад към 5-те най-важни графики, които подготвихме за вас от 4 април 2015 г. насам.

Българите по-богати от 74% от хората по света

Един от може би безспорните факти за мнозина българи е твърде ниският стандарт на живот у нас – показател, по който едва ли някой се съмнява, че изоставаме значително от другите страни. Проблемът с този всекиму известен факт е, че той не е верен. Българите са по-богати от 74,4% от хората по света (като тук влизат, разбира се, жителите на Индия и Китай). Вероятно погрешното разбиране за това реално колко нисък е стандартът на живот в България произлиза от постоянните сравнения с държавите от ЕС, който в основната си част представлява клуб от много богати страни.

За какво отидоха парите от бюджета (1998-2014)

Промяната на структурата на бюджета на една страна би трябвало да отразява обществените приоритети. За съжаление, както се вижда на тази графика, в България нещата стоят малко по-различно. Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са единствените, чиито номинален размер се увеличава във всяка една от годините от 1998 г. насам. Увеличението на социалните разходи за периода е с 8,86 млрд. лв., което е повече от общия ръст при образованието (2,4 млрд. лв), здравеопазването (3,17 млрд. лв), отбраната и сигурността (2,25 млрд. лв.). С други думи: българският бюджет е по-скоро реактивен, отколкото проактивен инструмент. Вярно е, че това в известна степен се налага от чисто обективни процеси, като демографската криза в страната ни, но няма спор, че част от ефекта се дължи и други фактори – неясни обществени приоритети, липса на приемственост в политиката на отделни правителства и страх от резки или чувствителни промени на статуквото.

Заплати и пенсии: 25 години преди и след 1989

Графика на д-р Георги Ганев, която остана в известна степен неразбрана от голяма част от нашите читатели. Индексът на реалните заплати и пенсии в България показва, че към 2014 г. тяхното ниво е по-ниско от това през 1989 г. Това, което остана незабелязано, е огромният срив в периода 1989-1997 г. и значителният (и може би по-важното) стабилен ръст след това. Правилното (според нас) тълкуване на тази графика е, че нивото на реалните заплати в периода преди 1989 г. не е било подплътено с достатъчно икономически аргументи, което води и до огромния срив, когато българските работници и предприятия са поставени в условия на реална конкуренция с останалата част от света. Разбира се, не трябва да подценяваме и "приноса" на родната политическа класа при направляването на процеса на преход към пазарна икономика. В противовес – последната икономическа и финансова криза оказва пренебрежимо малък ефект върху нивото на заплащане. Макар и ниско в контекста на ЕС, то е далеч по-устойчиво.

Какво се случи с брутния външен дълг на Българияпрез последните 17 години?

Изключително важна графика за малка и отворена икономика като българската. През 2015 г. се забелязва значително намаляване на частния външния дълг както в номинално, така и в относително изражение. Цялостното ниво на външна задлъжнялост на икономиката ни стои сравнително добре на фона на повечето държави в ЕС.

Местните избори и превъзходството на ДПС

Графика, която подготвихме в навечерието на местните избори през 2015 г. Тя показва разпределението на населените места, в които една единствена партия е успяла да получи над 50% от действителните гласове на парламентарните избори през 2014 г. При всички условности, които едно такова сравнение предполага, считаме че данните са достатъчно красноречиви за „предвидимостта“ на част от изборите по места. Фокусът е върху ДПС поради факта, че това е единствената партия, която през 2014 г. получава над 90% от действителните гласове в населени места, в които към момента на подготовка на статията предстоят преки избори за кмет. Или по-точно: това са 237 населени места. Ако сложим границата на 80%, БСП се промъква с 1 населено място, а тези за ДПС стават 498. Ако границата бъде намалена до 70% БСП има 4, ГЕРБ – 6, а ДПС – 640. Считаме тези данни за важни и ще продължим да следим резултатите и от следващи парламентарни и местни избори.