Безработицата у нас може да бъде и "доброволна"

Обезщетенията за безработица у нас са сред най-високите в ЕС, но срокът за получаването им е сравнително кратък

Един от основните фактори, определящи стимулите на едно безработно лице за завръщане към заетост, е размерът на обезщетенията за безработица. Практиката показва, че регистрирането в бюро по труда далеч не означава, че човек „търси активно” работа. Действително, в някои случай регистрацията се прави с цел само и единствено получаването на обезщетения за безработица.

Когато този процес не е съпътстван с предприемането на действителни стъпки за намиране на заетост, говорим за „доброволна безработица” – хора, които биха могли да работят, но предпочитат да се възползват в пълна степен от полагащите им се обезщетения, преди да се завърнат към заетост.

Колко получават безработните у нас?

При повечето безработни у нас дневният размер на обезщетенията за безработица се равнява на 60% от среднодневния осигурителен доход в 24-те месеца преди изпадането в безработица. Това означава, че ако едно лице се е осигурявало на брутна заплата от 1 000 лв. (и съответно е получавало нетна заплата от 784 лв.), средномесечното обезщетение за безработица ще възлиза на 600 лева. Това се равнява на 77% или повече от три четвърти от нетния (чистия) му доход в състояние на заетост.

Според специализирания Tax and Benefits Calculator на Европейската комисия това е третият най-висок коефициент на заместване на нетния доход след тези в Латвия и Люксембург (във втория месец от получаване на обезщетението) и вторият най-висок след този в Люксембург (в седмия месец на получаване на обезщетението).

На графиката може да се види промяната в обезщетенията за безработица с напредване на периода на безработица, съответно през 2-рия, 7-мия, 13-тия, 25-тия и 60-тия месец от тяхното получаване. Разглеждат се именно тези месеци, тъй като в повечето случаи периодът за получаване на обезщетения за безработица се формира от половингодишни или целогодишни интервали.

От данните е видно, че в първата година от получаване на обезщетения за безработица размерът им за България е с между 21 и 33 процентни пункта по-висок от средния за ЕС. Това е и една от основните предпоставки за високия капан на безработица в страната ни - т.е. липсата на финансови стимули у безработните да се завърнат на работа преди да е изтекъл срокът, в който имат право да получават обезщетения.

Да се върнем отново на примера, в който безработният получава 600 лв., а в състояние на заетост, при същото заплащане, както това в предишния период, би получавал чисто 784 лв. В този случай полагането на труд в рамките на един месец би донесло на лицето допълнителен доход от едва 184 лв. В същото време, то ще бъде принудено да прави и съпътстващи трудовата дейност разходи (като такива за храна и транспорт), както и да полага труд.

В 13 от 27-те страни, за които има данни за 2013 г., размерът на обезщетенията за безработица намалява на 7-мия месец от тяхното получаване. Целта на тази „регресивна” система за изплащане на помощите е именно намаляването на стимулите за дълготраен престой извън заетост. На седмия месец от получаване на обезщетения за безработица коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада от 55,6% на 43,7%, докато в България остава 77%. На 13-ия месец коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада до малко над 25%, а на 25-ия месец е едва 12,2%.

България е една от 12-те страни, в които получаването на обезщетения за безработица не е възможно за период, по-дълъг от 12 месеца. Периодът, в който безработните лица у нас могат да получават обезщетения, зависи от осигурителния им стаж и варира между 4 и 12 месеца.


Някои заключения

В сравнение с размера на нетното заплащане в условия на заетост, нивото на обезщетенията за безработица в България през първата година от тяхното получаване е сред трите най-високи в ЕС.

Тъй като в страната ни не е налице регресивен елемент на определяне на размера на заплащането (при който неговият размер намалява с времето), стимулите на едно лице да бъде безработно на първия месец от получаване на обезщетението са валидни за целия период, в който то има това право.

В същото време, периодът на получаване на обезщетението у нас е по-кратък от този в редица други европейски страни, както се вижда и при разглеждане на данните за нивото на обезщетенията след 13-ия месец.


Статията е адаптиран вариант на материала "Обезщетенията за безработица у нас са сред най-високите в ЕС" от бр. 742 на седмичния бюлетин "Преглед на стопанската политика" на ИПИ.