Демографската криза по градове

Около София и на морето: единствените места, където населението се увеличава

Всички знаем, че населението на България се топи (впрочем тенденция не само у нас), но дали навсякъде в страната е така?

Отговорът е не. Макар и малко на брой, в България има градове, които увеличават своите жители. Варна например е увеличил населението си с близо 15% за последните 14 години.

Компания на Варна в групата на отличниците правят още 19 български града. В останалите 219* обаче населението се топи - къде бавно, къде бързо.

Любопитен е фактът, че градовете, които увеличават населението си са, със съвсем малки изключения, или около София, или на морето. Всъщност морето и столицата са двата центъра, около които се формират малкото положителни тенденции на демографското развитие на страната.

Единствените три града, които са далеч от двата центъра, но чието население расте са Банско, Велико Търново и Джебел.

Дотук с отличниците. За 14 години населението в Бяла черква, Летница и Клисура е намаляло с колосалните 40-45%. Областни градове като Видин, Ловеч, Разград и Силистра са се стопили с над 20%. Димитровград, Габрово, Ямбол, Дупница, Казанлък, Горна Оряховица - все градове, чието население изчезва - бързо и без изгледи за обръщане на процеса.

Ако разделим градовете на три групи** в зависимост от броя на тяхното население, към края на 2014 г. в България има:

  • 7 големи града (с население над 100 000 души)
  • 24 средни града (с население между 30 000 и 100 000 души)
  • 208 малки града (с население под 30 000 души)
Големи градове

Най-бързо се увеличава населението във Варна – от 293 хил. души в края на 2000 г. до 336 хил. души в края на 2014 г., което съответства на ръст от 43 хил. души (14,8%). Населението на София се увеличава с 86 хил. души, което е ръст от 7,5% в сравнение с 2000 година. Така жителите на столицата стават близо 1,23 млн. души. Третият от големите градове, които отбелязват ръст на населението, макар и малък, е Бургас.

Сред големите градове най-бързо намалява населението в Плевен. За периода 2000-2014 г. броят на жителите спада от 119 на 102 хиляди души. По този начин в съвсем скоро време Плевен може да стане „среден” по големина град, както стана със Сливен през 2002 година.

Средни градове

Единственият от средните градове, в който през периода 2000-2014 е отбелязан ръст на броя на населението е Велико Търново – от 63,5 хил. души жителите му стават 68,7 хиляди (ръст от 8,22%).

В тази група градове прави впечатление наличието на цели 7 града, чието население се е стопило с повече от 20%. Това са Дупница, Разград, Ловеч, Враца, Димитровград, Силистра и Видин. Най-близо до изпадане в категорията на малките градове са Горна Оряховица, Дупница и Разград. Това вече се случи със Смолян (през 2013 г.) и Свищов (2011 г.).

Малки градове

Населението се увеличава в едва 15 от 208-те малки града в България. Най-голям ръст на населението в малките градове се забелязва в курортните Несебър, Ахтопол и Приморско. В Несебър населението почти се удвоява – от 6 187 души през 2000 г. до 11 756 души през 2014 година.


* В прегледа на данните не са включени населени места като Ветрен, Ахелой и др., които са придобили статут на градове след 2000 година. Това са общо 13 малки града, от които ръст на населението се забелязва единствено в Аксаково и Ахелой - отново морски градове.

** В повечето случаи градовете се делят на 5 групи: големите градове се делят на „много големи” (над 200 000 души) и „големи” (между 100 000 и 200 000 души), а малките градове се делят на „малки” (10 000 до 30 000 души) и „много малки” (под 10 000 души). Средните по размер градове, както и в този материал, са тези, в които живеят между 30 000 и 100 000 души. Обединили сме „големите” и „много големите”, както и „малките” и „много малките” в две групи – „големи” и „малки”.