Почасовата заетост: важна възможност, която липсва у нас

България е страната с най-нисък дял на работещите на непълно работно време в ЕС

Липсата на достатъчно гъвкавост на нормативната уредба на трудовите отношения у нас лишава пазара на труда от един от най-важните буфери във времена на криза – почасовата заетост. Данните за дела на заетите, които работят на непълен работен ден в ЕС, показват, че в много от страните членки на съюза този тип заетост е един от основните фактори, ограничаващи ръста на безработицата в най-тежкия период за европейската икономика. В ЕС делът на заетите на непълен работен ден в периода 2008-2014 г. се увеличава от 17,5% на 19,6% от всички заети, а в еврозоната от 18,6% на 21,6%.

На фона на тези данни пазарът на труда у нас трудно може да бъде определен като „гъвкав“. България е страната с най-нисък относителен дял на работещите на непълно работно време в ЕС. През 2014 г. на непълен работен ден работят едва 2,5% от заетите, което е близо 8 пъти по-ниска стойност от средната за ЕС.

По подобен начин стоят нещата и с временната заетост (която включва и сезонната такава). В България временно заети са 5,3% от работещите, при средно 14,0% за ЕС и 15,2% за еврозоната, като по-ниски нива се забелязват единствено в Румъния и Прибалтийските републики.

Някои от предпоставките за това:

Една от причините е по-късното начало на самостоятелния живот на младите у нас. През 2013 г. средната възраст, на която лицата напускат домакинството на своите родители в България, е 29,1 години, при средно 26,1 години за ЕС. Младите са важна група в случая, тъй като близо 32% от заетите младежи в ЕС и еврозоната (на възраст 15-24 г.) работят на непълен работен ден. У нас на непълен работен ден работят едва 6% от младежите. Тук значение има и структурата на образователната система. В страни с дуални образователни системи (които съчетават ученето с натрупването на професионален опит) както делът на работещите младежи като цяло, така и делът на тези от тях, работещи на непълен работен ден, са значително по-високи.

България е също една от страните, в които се забелязва най-висок дял на лицата, които работят на непълен работен ден, тъй като нямат друг избор. У нас делът на заетите на непълен работен ден, които не искат да работят почасово, е 63,2% при едва 29,4% за ЕС. Това може да се разглежда най-вече като функция на ниските нива на доходите у нас – почасовата заетост се счита за недостатъчно добре платена, за да осигури добър стандарт на живот. Интересен е фактът, че в четирите страни, в които този дял е по-висок (Гърция, Италия, Кипър и Испания), увеличението на дела на лицата, които работят на непълен работен ден поради липса на избор, е значително в периода след началото на кризата. До 2007 г. делът на тези лица в посочените страни е значително по-нисък от този в България но тежките последствия от кризата върху пазара на труда в тях (включително стагнацията на трудовите доходи) явно са оказали влияние върху нагласите на работещите.

Друг проблем е отсъствието на законодателна рамка, способстваща за по-лесното разпространение на този тип заетост. През тази година бяха предприети някои стъпки в посока облекчаване на условията за наемане на сезонни работници (например, т. нар. "кочани с еднодневни трудови договори"), чиято ефективност, обаче, тепърва предстои да бъде оценена.