Хората с увреждания – инструмент за печелене на обществени поръчки

От началото на 2015 г. се наблюдава изключително висока активност на регистриране на т.нар. “специализирани предприятия”. В периода от 2005 г. насам във водения от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регистър са вписани общо 223 специализирани предприятия, 96 (44%) от които са регистрирани само от началото на 2015 година.

Първоначалното изискване за да бъде регистрирано такова предприятие е за 50% дял на хората с увреждания в списъчния състав, но през 2010 г. то беше намалено на 30%. Това, обаче, не е причината за наблюдавания през тази година „предприемачески подем” в сферата на специализираните предприятия. Мотивацията е друга – промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) от 2014 г., които поставиха специализираните предприятия в изключително изгодна позиция при конкурсите за възлагане на обществени поръчки. Как става това:

Министерският съвет одобрява списък на стоките и услугите, чието произвеждане/предоставяне се възлага на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на ЗОП. При предходното правителство този списък набъбна двукратно – до близо 400 дейности, между които услуги като туроператорски дейности, софтуерни услуги, строителни дейности и др. По реда на действащия закон възложителят не може да изисква гаранции за участие и за изпълнение от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания. Освен това, в чл. 16 на ЗОП е упоменато, че дадени обществени поръчки следва да бъдат изрично запазени за специализирани предприятия, като другите кандидатури не се разглеждат, ако в процедурата участват специализирани предприятия, които могат да изпълнят поръчката.

В преобладаващата част от случаите през тази година не става дума за „нови” специализирани предприятия, а за обикновени фирми, които искат да се сдобият със статут на „специализирани”. В списъка на новорегистрираните предприятия има фирми, които имат дългогодишен опит в печеленето на обществени поръчки. Ситуацията е такава, че щом едно предприятие, предоставящо дадена запазена услуга, се регистрира като „специализирано”, другите на практика биват изтласкани от процедурите по ЗОП. Това, разбира се, създава стимули у конкурентите също да се регистрират като „специализирани предприятия”.

Проблемите тук са два – отсъствието на достатъчен капацитет и правомощия в АХУ за идентифициране и съответно предотвратяване на злоупотреби (признати и от самата институция) и крайно занижените изисквания за вписване в регистъра. Изискването за 30% дял на хората с увреждания в списъчния състав е прекалено лесно за формално достигане на фона на привилегиите, с които предприятията се ползват по текущия и евентуално бъдещия ЗОП. В списъчния състав на едно предприятие, наред със служителите на трудов договор и пълен работен ден, влизат:

• сезонни и временни работници;
• чираци или стажанти, в трудово или приравнено на него правоотношение
• наети на непълно работно време
• наети по мерки и програми за насърчаване на заетостта
• работещи надомно или на дистанционен принцип

Това означава, че в момента е законно една фирма да наеме хора с увреждания по някоя от програмите за насърчаване на заетостта, след което да започне да печели обществени поръчки на техен гръб. 

Материалът е откъс от статията на Явор Алексиев и Виктор Тричков "Хората с увреждания – инструмент за печелене на обществени поръчки", подготвена за седмичния бюлетин на ИПИ. Пълният текст е достъпен тук.