Политиката на ЕЦБ изкривява пазарите

Европейската централна банка се опитва да принуди инвеститорите да насочат парите си към по-рискови начинания

Европейската централна банка (ЕЦБ) упорито се опитва да „изгони“ инвеститорите от традиционно сигурните активи, като германските държавни ценни книжа (ДЦК), и да ги принуди да насочат парите си към по-рискови начинания. Тъй като европейската програма на количествени улеснения* поглъща част от германските облигации, ограничавайки по този начин предлагането им, цената на германския дълг расте, а доходността (лихвата, срещу която инвеститорите са склонни да го закупят) пада.

За да онагледим значението на този процес, сме използвали съотношението между средните месечни лихви по 10-годишните облигации на Германия и САЩ. В периода от м. май 1956 г. до м. май 2014 г. доходността по американските облигации никога не е била повече от 2 пъти по-висока от тази по германските такива. Това се случва за пръв път през м. юни 2014 година. През м. март 2015 г. разликата вече е близо 9 пъти – лихвата по американските 10-годишни облигации е малко над 2%, а тази по германските – едва 0,23%.

Към 24 април 2015 г. тази разлика е още по-фрапираща – лихвата по американските 10-годишни ДЦК е 1,91%, а тази по германските – 0,15%, или 12,7 пъти по-ниска.

Създаването на подобна инвестиционна среда по подразбиране предполага изкривяване на пазарните процеси и на реалната цена на активите. С други думи, заради политиката на централната банка капиталът се насочва към инвестиции, които не биха се случили без нейната намеса. Това не само създава предпоставки за възникването на ценови балони, но и за изтичане на капитали извън рамките на ЕС. Такъв е случаят, когато инвеститорите не са склонни да поемат риска, към който ЕЦБ ги тласка, и в предпочитанието си към по-сигурни активи потърсят необходимата им доходност другаде (най-вече САЩ). Последното означава спад на търсенето на евро и съответно спад на валутния курс – друг търсен ефект от политиката на ЕЦБ. 


* През март 2015 г. ЕЦБ започна своя собствена програма на количествени улеснения. Освен потискането на валутния курс на еврото, програмата цели да стимулира кредитирането на реалната икономика. По-евтиното е��ро се разглежда като едно от средствата за увеличение на инфлацията в страните от ЕС, както и на външната конкурентоспособност на европейската икономика. Когато еврото е по-евтино, износът на европейските държави също става по-евтин. В допълнение, инфлацията води до обезценяване на реалната стойност на дълга на европейските правителства и на частния сектор – необходима според ЕЦБ предпоставка за съживяване на кредитирането и стимулиране на инвестициите. Програмата работи чрез изкупуването на деноминирани в евро ценни книжа на обща стойност 60 млрд. евро месечно, като преобладаващата част от тях са държавни ценни книжа.