Сивата икономика в България е все още над 30%

След нас се нареждат Румъния (28,0%), Хърватия (28,0%) и Естония (26,2%).

Трагедията със срутването на хотел „Вероника” в курортния комплекс "Слънчев ден" отново изведе на преден план един от най-наболелите проблеми в страната ни – сивата икономика. Затрупаните работници се оказаха без трудови договори - често срещана практика в строителния сектор.

Измерването на сивата икономика почти винаги е свързано с противоречиви методологии и резултати. В случая, за да визуализираме дела на сивата икономика в България и ЕС сме използвали данните от последната разработка на един от водещите европейски експерти по темата – професор Фридрих Шнайдер. Въпреки че данните му за 2014 г. са предварителни, а за 2015 г. са прогнозни, разликата между средните нива у нас и в ЕС е видна.

Делът на сивата икономика в България постепенно намалява, но до ден днешен остава най-висок в рамките на ЕС – над 30% от БВП на страната. След нас се нареждат Румъния (28,0%), Хърватия (28,0%) и Естония (26,2%). Извън рамките на ЕС, като особено висок се оценява делът на сивата икономика и в съседна Турция (27,8%). 

Разбира се, преобладаващата част от този дял се формира от данъчни измами (укриване на оборот, ДДС, неплащане на мита, акцизи и др.). Нерегламентираната заетост (включително укриването на данъци и осигуровки) съставлява една малка част от размера на сивата икономика, но има директно отношение към социалноосигурителния статус на българските граждани. И докато криенето на реалните доходи с цел плащане на по-ниски данъци (макар и незаконно) запазва голяма част от правата на работещите, липсата на трудов договор автоматично води до невъзможност за получаване на редица обезщетения - включително за трудова злополука и за безработица.

Различни опити за оценка на различни аспекти от сивата икономика можете да откриете на страниците на Национален център „Икономика на светло” и Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).