Не искаме да учим, но искаме европейски заплати

Напредъкът на страната ни по отношение на ученето през целия живот е на практика нулев

Делът на населението на възраст 25-64 години, което участва в учене през целия живот у нас, е 6,2 пъти по-нисък от средния за ЕС и 18,5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат – Дания. Въпреки че за периода 2010-2014 г. този дял в България нараства от 1,2% на 1,7%, напредъкът на страната ни е на практика нулев, поне що се касае до застигането на средните стойности за ЕС. Дори изоставаме още повече - като цяло в ЕС този дял се увеличава 9,1% на 10,6% за същия период.

Защо ученето през целия живот е важно за страната ни:

  • подобрява шансовете за намиране на заетост от страна на безработните;
  • подобрява производителността на труда и качеството на работната сила;
  • повишава потенциалния трудов доход на лицата;
  • помага за привличането на чуждестранни инвестиции;
  • помага за повишаването на стандарта на живот и е задължителна предпоставка за застигане на средното ниво на доходите в ЕС.

Тези обстоятелства и липсата на напредък у нас са отразени и в Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020):

В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

Бързото разпространение на новите технологии допълнително увеличава пропастта между търсене и предлагане на пазара на труда. Това рефлектира и върху предлаганото качество, което прави още по-неотложна необходимостта от реформи в системата за образование и обучение.

В предходната такава стратегия (за периода 2008-2013) беше поставена цел страната ни да достигне 5,0% участие през 2013 година. С приемането на новия документ, същата цел е изместена за 2020 година.

Докато обсъжданата в момента образователна реформа съдържа някои идеи, които могат да помогнат за увеличаването на дела на хората, които участват в учене през целия живот, по-значителен напредък не може да бъде постигнат без радикална промяна на активните държавни мерки на пазара на труда. Огромната част от средствата, с които страната ни се опитва да подпомага безработните, продължават да се насочват към програми за субсидирана заетост, които рядко помагат за дългосрочното подобряване на квалификацията на работещите.

Въпреки това, по-голямата част от вината е по-скоро на самите български граждани, които с цялото си сърце желаят да получават европейски заплати, но в същото време считат, че могат и знаят всичко в деня, в който напуснат образователната система.